Колко евтин всъщност е петролът?

Цената на петрола често се възприема емоционално - скъп или евтин спрямо вчера, спрямо миналия месец, спрямо спомена за някоя криза. Истинският въпрос обаче е друг: колко евтин е петролът спрямо самия себе си в исторически и реален, инфлационно коригиран контекст. И отговорът, който се очертава в края на 2025 г., е изненадващ дори за опитните наблюдатели.

При номинална цена около 55-56 долара за барел за контрактите с доставка в началото на 2026 г., петролът изглежда "нормален" само на пръв поглед. В действителност това е една от най-ниските реални цени на суровината за последните десетилетия. Ако върнем лентата назад, ще видим, че през 80-те години петролът често се търгува около 30-35 долара за барел.

Звучи по-евтино, но това са долари от съвсем друг свят. Коригиран с инфлацията, петролът от началото на 80-те години би струвал днес над 100 долара за барел. Дори средните цени от 90-те, около 20 долара, в днешни пари биха били в диапазон 45-50 долара - тоест близо до сегашните нива, но в условия на много по-нисък глобален дълг, по-слабо търсене и несравнимо по-малко геополитическо напрежение.

Свръхпредлагането ... вдига цената на петрола

Очаква се производството на петрол в САЩ да постигне нов рекорд тази година

Ако погледнем петрола спрямо собствената му история след 2000 г., картината става още по-ясна. Средната цена на Brent и WTI за последните 25 години, коригирана с инфлацията, е значително по-висока от текущата. Пиковете от 2008 г. - около 140 долара номинално - днес биха се равнявали на над 200 долара за барел. Дори "нормалните" нива от периода 2011-2014 г., когато светът не беше в криза, в реално изражение са еквивалентни на 90-100 долара днес. В този контекст сегашните 55-60 долара изглеждат не просто ниски, а аномално ниски.

Източник: iStock Images

Но още по-показателно е какво може да се "купи" с един барел петрол днес спрямо миналото. Исторически петролът е бил универсална мярка за реалната икономика, защото стои в основата на почти всичко - транспорт, отопление, производство, храни.

През 70-те години един барел петрол е можел да "плати" значителна част от средната месечна заплата в развитите икономики. Днес един барел петрол купува значително по-малка част от средния доход, отколкото в почти всеки друг период от последните 50 години. Същото важи и за потребителските стоки. Ако сравним колко хляб, електроенергия или транспортни услуги могат да бъдат произведени с енергията от един барел петрол, ще видим, че относителната му стойност е силно ерозирана.

Особено впечатляваща е съпоставката между петрола и жилищата. През 70-те и 80-те години средностатистическо жилище в САЩ или Западна Европа е струвало еквивалента на няколко хиляди барела петрол. Днес за същото жилище са нужни десетки хиляди барела.

Това не означава, че жилищата са "справедливо" скъпи, а че петролът, като фундаментална суровина, е относително евтин спрямо реалните активи. Подобна е картината и при автомобилите. В миналото един нов автомобил е струвал еквивалента на стотици барели петрол. Днес тази бройка е значително по-висока, въпреки технологичния напредък и масовото производство.

Един от най-любопитните и често използвани исторически индикатори е съотношението злато-петрол. В момента, при цена на златото около 4 350 долара за тройунция и цена на петрола около 55 долара за барел, за една унция злато могат да се купят приблизително 79 барела петрол.

Историческата "норма" за това съотношение е значително по-ниска - често в диапазона 15-25 барела за унция. Дори в периоди на силно злато и слаб петрол това съотношение рядко е оставало толкова високо за дълго време. Когато се е случвало, обикновено е завършвало или с корекция в златото, или - много по-често - с рязко поскъпване на петрола.

Тук е важно да се подчертае нещо ключово. Петролът днес не е евтин, защото светът има излишък от него. Напротив - инвестициите в нов добив и инфраструктура през последните години са значително под историческите си нива. Секторът беше системно подценяван, политически стигматизиран и финансово ограничаван. Това означава, че сегашната ниска цена не отразява изобилие, а липса на апетит и доверие. Исторически това е именно средата, в която се зараждат бъдещите шокове.

Когато съпоставим всичко това - реалната цена спрямо инфлацията, покупателната способност на петрола спрямо заплати и активи, екстремното съотношение злато-петрол - се очертава една последователна картина. Петролът в края на 2025 г. изглежда като суровина, която пазарът е приел за даденост, почти като реликва от стария свят. А именно това е моментът, в който рискът и възможността започват да съвпадат.

След най-големия ръст от юни: геополитика, износ и ОПЕК насочват цените на петрола надолу

Въпреки плановете ОПЕК все още е далеч от официалните си цели

Историята показва, че петролът рядко остава дълго време в подобно подценено състояние, особено в среда на геополитическа нестабилност, фрагментация на глобалната търговия и структурни ограничения в предлагането. Историята тук не е в това дали петролът ще поскъпне или не, а в това, че днешната му цена измерва свят, който изглежда твърде спокоен за собствените си рискове.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.