Защо власт и синдикати заговориха за скок на данъци и осигуровки

Вдигането на данъците под тежестта на рязко нарасналите бюджетни заплати и пенсии изглежда неизбежно, а на хоризонта все по-ясно се вижда и връщане на прогресивното подоходно облагане. Така най-кратко могат да се обобщят скорошни изказвания на представители на властта - включително от дясната част на политическия спектър, както и от страна на партията, въвела плоския данък у нас.

"Искаме - не искаме, ще трябва да си преразгледаме данъчната система, защото отдавна разходите надминаха трайно и небалансирано потенциалните възможности на данъчната политика", коментира бившият финансов министър Владислав Горанов по време на конференцията "Време за равносметка: с тази данъчна система дотук!", организирана от КНСБ.

Според политика от ГЕРБ, дискусията за отпадане на плоския данък е закъсняла с 5 години. "Политиците искат да харчат около 45% от БВП като разходи, но не пипат нищо в данъчната система и тя си стои около 39% (...) Дефицитът много отдавна не е 3%, за тази година е 5-6%. Колко ще се изпълни, зависи от това дали ще се пускат разходи, а потенциалният дефицит за догодина е 8,1%", коментира Горанов, като подчерта, че има риск Брюксел да задейства процедура за свръхдефицит.

Икономист: Бюджетният дефицит у нас може да се свие чрез намаляване на разходи, а не с вдигане на данъци

Мнението на Георги Вулджев за бюджетната политика сега

Интересно е, че съпартийката на Владислав Горанов в ГЕРБ - финансовият министър Теменужка Петкова, само преди дни заяви, че премахването на плоския данък "не е на дневен ред" - когато то дойде като препоръка от Международния валутен фонд.

"За да имаме държава, ние не можем да продължаваме с този плосък данък", заяви на форума и друг бивш министър - депутатът от "БСП - Обединена левица" Драгомир Стойнев. Представителят на управляващото мнозинство заяви, че "от 2027 г. ние трябва да преосмислим цялата система, защото промяната е наложителна".

Именно БСП през 2008 г. въведе плоския данък у нас.

Повереното на левицата Министерство на труда и социалната политика също подкрепя прогресивното облагане с въвеждане на необлагаем минимум. Ресорният министър Гергана Алексова се обяви и за увеличение на минималните осигурителни прагове на различните професии.

Нейната позиция обаче е за това, че през следващата година осигурителната вноска не трябва да се вдига - за да няма допълнителни шокове на фона на влизането на еврото.

Предложение за реформа

От КНСБ са категорично против плоския данък, като го определят като "форма на дискриминация", който е довел до това БВП на България днес да е с близо 45 млрд. лева по-малък, отколкото би бил, ако беше запазена старата данъчна система.

Ето какво съдържа актуалното предложение на синдикатите:

• Необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата;
• Повишаване на данък общ доход от 10% на 15%;
• Повишаване на корпоративния данък на 15%;
• Максимален осигурителен доход 4625 лв. за 2026 г.;
• Вдигане на осигурителната вноска в първия стълб с 2%;
• Скок на данък дивидент от 5% на 15%;
• Облагане на свръхпечалбите в секторите на финансите и хазарта;
• Данък върху финансовите транзакции - 0,1% при акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, когато една от финансовите институции в е ЕС;
• Дигитален данък за големите мултинационални компании;
• Увеличаване с 600 лв. на данъчните облекчения за работещи семейства с деца.

С парите да се финансира вдигане на заплатите в обществения сектор, предлага КНСБ.

Кои данъци и с колко могат реално да бъдат увеличени следващите две години

За малки, средния и дори за едрия национален бизнес това ще е допълнителна тежест

Защо това е лоша идея?

Вдигането на данъците няма да реши системни проблеми като неефективността на бюджетните разходи - особено докато междувременно разходите растат с твърде бързи темпове. Това коментира пред БНР Димитър Чобанов от Експертния клуб за икономика и политика.

"Дефицитът не произтича от това, че нямаме добра данъчна събираемост и че данъчните приходи не са достатъчни, а че имаме една несъобразена с възможностите на икономиката разходна система, която води до това, че разходите далеч изпреварват възможностите на икономиката за генериране на приходи. Това, което трябва да се направи в такъв случай, не е да се повишават данъците, а да се коригират разходите", подчерта той.

Защо КТ "Подкрепа" иска МОД 8500 лв. и прогресивно облагане

Според синдикалистите работниците внасят близо 70% от приходите в бюджета, а бизнесът - едва 30%

И допълни: "В изпълнението на бюджета за 2025 г. се вижда, че един от много малкото данъци, които се изпълняват според това как са заложени в бюджета, е именно данъкът върху личните доходи. Този вид данък представлява нещо, което осигурява много добра предвидимост и това е много важно в една такава ситуация, в каквато е изпаднал бюджетът в момента - да имаме много сериозен бюджетен дефицит и да е необходимо едно сигурно планиране на приходите, което видяхме, че не е налице при други данъци".

Затова и икономистът призова да не се отказваме от нещо, което работи, "само за да може държавата да харчи повече - без преди това да е предприела мерки, за да повиши ефективността на разходите".

Още по-категоричен беше друг икономист - бившият депутат и бивш съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. В коментар в социалните мрежи за форума на КНСБ той написа следното: "Нито дума за намаляване на разходи поне до тези 39%, за които системата е пригодена. Политиците искат да харчат. Пеевски обича да "помага на хората", което ще рече да плаща на послушковци от нашите данъци. Тази тенденция първо да се увеличат разходите, да ни хареса, защото вече не е постна пица и после да ни сервират новите "европейски" данъци не върви от вчера, а от години".

По думите му, темата за данъците ще е най-важната през следващите години: "Защото директно ни бърка в джоба. То досега беше косвено, през бюджетен дефицит, поемане на много милиарди дългове, помпане на инфлацията и обезценяване на парите. Сега вече и това няма да стига".