Без много шум и все по-масово нидерландците приеха четиридневната работна седмица. Но какво е било въздействието ѝ върху икономиката и може ли това да е трайно, пита BBC.
"Децата са малки само веднъж", казва Гавин Арм, съосновател на малкия бизнес Positivity Branding, базиран в Амстердам.
"Повечето хора, ако управляват компания, се отдават на нея и работят, работят, работят, за да се опитат да успеят. И вероятно го правят за децата си. "Но след това, когато пораснат, си мислят: "Пропуснах тази част от живота им" и това е ужасно. Не искаме да бъдем такива."
Арм се намира в уютния си офис в оживен квартал на Амстердам. Южно от центъра на града, той е известен със своите оживени пазари, бохемска история и силно облагородяване. Бизнесът му, който той е съосновал с колегата си Берт де Вит, консултира компании относно тяхната бранд идентичност и опаковки.
Арм и де Вит преминават, заедно с всичките си служители, на четиридневна работна седмица преди цели седем години. И не, нито заплатите им са намалени, нито трябва да работят по-дълго през четирите работни дни. Вместо това, работното им време остава 32 часа на седмица или по осем на ден, в които влиза и обедна починка.
"Балансът между работа и личен живот беше в основата на това бизнес решение", добавя де Вит, който не е съгласен с твърдението, че персоналът им сега върши по-малко работа за същата сума пари. Вместо това той разчита на "по-умната, а не по-усилената работа".
"В други страни те може да прекарват много време на работа, но това не означава, че работят повече. Промяната на културата и начина на мислене е най-голямото предизвикателство."
Източник: iStock
Четиридневната работна седмица е обичайна практика в Нидерландия от няколко години насам, като дори най-големите компании се присъединяват към тренда. Междувременно най-големият синдикат в страната, FNV, продължава да лобира пред правителството да я официализира. Така или иначе, нидерландските служители вече имат законно право да поискат намалено работно време.
"Харесва ни времето да освободим ума си. Най-добрите идеи ми хрумват, когато разхождам кучето си", казва Марике Пеперс, главен директор "Човешки ресурси" в софтуерната фирма Nmbrs. Тя си почива в петък всяка седмица.
"Никой не ме очаква, аз получавам вдъхновение и сега съм по-активна и продуктивна, компанията също печели повече."
Пеперс добавя, че откакто фирмата е преминала към четиридневна работна седмица, "болестите на персонала са намалели, а задържането на служителите се е увеличило". Първоначално обаче не е било лесно.
"Трябваше да убедим инвеститорите. Много хора в началото бяха скептични. Сега всички виждат ползите."
Тихата прегръдка на четиридневната работна седмица от страна на Нидерландия привлече международното внимание. Местните служители работят средно по 32 часа седмично и това е най-ниската стойност в ЕС и доста под средното ниво за блока с неговите 36 часа.
В същото време, нидерландският икономически продукт или БВП на глава от населението - спрямо всеки човек - остава едновременно сред най-високите в Европа и близо до върха на най-развитите икономики на държавите-членки на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие). Това оспорва предположението, че богатите страни се нуждаят от дълги часове работа, за да останат конкурентоспособни.
Източник: iStock
Дали обаче реалността на четиридневната работна седмица в Нидерландия е толкова успешна за местната икономика, колкото се твърди?
"Вярно е, че страната има висока производителност и работи по-малко часове", казва Даниела Глокер, икономист в местния отдел на ОИСР.
"Това, което обаче видяхме през последните 15 години е че производителността не се е увеличила като цяло. Така че, ако нидерландците искат да запазят качеството си на живот, те трябва да увеличат производителността или да увеличат предлагането на работна ръка."
С това тя има предвид, че съществуващите работници ще трябва да започнат да произвеждат повече стоки и услуги на работен ден, или в противен случай страната ще се нуждае от допълнителни хора, влизащи на пазара на труда, например чрез увеличена имиграция.
Нидерландия има най-висок дял на работещите на непълно работно време в ОИСР, като почти половината от служителите работят по-малко от пълно работно време. По-високите заплати и начинът, по който холандските данъци се отразяват в средата на разпределението на доходите, правят допълнителните часове по-малко привлекателни, насърчавайки семействата да търгуват с доходи за време.
Собственият анализ на правителството отбелязва, че три от четири жени и един от четирима мъже работят по-малко от 35 часа. Синдикатите твърдят, че "един ден по-малко" може да е добър за енергията, производителността и обществото и че нормализирането на четиридневните модели може да задържи на работа хората, които иначе биха могли да напуснат напълно.
ОИСР предупреждава, че тази сила идва с нарастващи напрежения. Подобно на повечето страни, Нидерландия е изправена пред застаряващо население, така че с пенсионирането на повече хора, по-малко хора са в работната сила.
"Нидерландците са богати и работят по-малко, но въпросът е колко устойчиво е това във времето", пита Никола Гон, икономист в ОИСР.
"Това, което виждаме, е, че Нидерландия се сблъсква с ограничения от всички страни; начинът да се облекчи това е да се разшири предлагането на работна сила".
Един от начините за увеличаване на това предлагане би могъл да бъде насочването на повече местни жени към работа на пълен работен ден. Въпреки че заетостта на дамите е висока, повече от половината от тях работят на непълен работен ден -това е около три пъти повече от средното за ОИСР.
Достъпът до грижи за деца остава основно ограничение, а високите данъци върху доходите и труднодостъпните обезщетения могат да обезкуражат хората, особено вторите работещи в семейството, да работят повече часове.
Петер Хайн ван Мълиген от Нидерландската статистическа служба (CBS) посочва "институционализиран консерватизъм", който е дълбоко вкоренен в местното общество и който действа като бариера пред по-активното участие на жените в трудовия пазар.
Проучване от 2024 г. установява, че един на всеки трима души в Нидерландия смята, че майките с много малки деца (на възраст три години или по-малки) трябва да работят не повече от един ден в седмицата, а близо 80 на сто са на мнение, че три дни в седмицата е максимумът. За бащите тези дялове са съответно 5% и 29%.
"Доста голяма разлика", отбелязва ван Мълиген.
Ивет Бекер от синдиката FNV е на мнение, че четиридневната работна седмица може да помогне за преодоляване на разликата между половете.
"Подобрявате производителността с по-малко отсъствия от работа."
Връщаме се в Positivity Branding, където де Вит казва, че четиридневните работни седмици правят заетостта "по-привлекателна", особено за сектори на икономиката с недостиг на кадри, като образование и здравеопазване.
"Това би могъл да бъде начин тези професии да бъдат много по-привлекателни и производителността да се възстанови."
Неговият партньор добавя своите мисли за четиридневната работна седмица:
"Щастливи ли сме? Наслаждаваме ли се повече на живота си? Да. Това всъщност е смисълът."
USD
CHF
EUR
GBP
