Защо лешниците поскъпнаха от 29 лева до 29 евро за килограм?

Светът без лешници би бил тъжно място и не е само защото тогава няма да има Nutella. Лешниците са ключова елемент от здравословното хранене (заради високите нива на витамин Е и на полезни мазнини), но освен това са в центъра на икономика за почти 9 милиарда долара с милиони заети по целия свят.

Вече година пазарът на този вид ядки се сблъсква с гигантски проблем, който крайният потребител усеща по джоба си.

Ако през последните месеци ви се е налагало да купувате лешници, със сигурност ви е направило впечатление, че цената е скочила сериозно. Или направо казано - двойно, както показва проверка на Money.bg в една от големите онлайн борси за ядки. Ако преди цената беше около 28-29 лева за килограм, сега отново говорим за 28-29, но евро. И не, това не е спекула около приемането на единната валута - при останалия асортимент не се виждат подобни резки ценови скокове.

Валутната криза в Турция може да донесе световен недостиг на лешници

Засегнато ще бъде производството на Nutella. "Презапасете се", казва експерт

Защо в момента лешниците са сред най-скъпите ядки, които можем да си купим?

Един особено концентриран пазар

Когато говорим за производство на лешници, няма как да не говорим за Турция. Южната ни съседка отговаря за 70% от количествата, продавани по света. Не само това, но основната част от лешниковите градини са по черноморското крайбрежие на страната, където атмосферните условия са оптимални.

По данни на FX Street около 600 000 турски фермери се занимават с лешници, като става дума предимно за малки семейни стопанства. Ако добавим логистика, търговия и преработка, тези ядки дават прехрана на около 5 милиона души. Производството е в малки мащаби, разпокъсано и трудоемко.

В същото време, намаленото предлагане се компенсира трудно и бавно - леската започва да ражда на 3-4 години, но пълномащабната реколта става факт понякога цели 8 години след засаждането.

Комбинацията от всичко това е рецепта за ценови шок.

Сюжет, който познаваме и у нас

Миналата година беше особено тежка за турските производители на лешници. През април неочаквана пролетна слана попари много от дръвчетата - по същия начин, по който беше унищожена и голяма част от реколтата на овошките в България. Към това прибавяме вредителите и щетите от предходното много горещо и сухо лято.

Крайният резултат по данни на FreshPlaza е под 500 000 тона добив за 2025 г. - между 100 000 и 200 000 тона по-малко от нормалното.

Лошото време заплашва турските доставки на лешници за Nutella

Ferrero съобщи, че не очаква прекъсване на доставките в краткосрочен план

Пазарната реакция повтори тази от подобни ситуации през 2004 г. и 2014 г. - между двойно и тройно поскъпване в зависимост от качеството на ядките, последвано от постепенно спадане на цените заради ограничаването на търсенето.

В момента цените на едро са далеч от пика, но в магазина продължаваме да плащаме скъпо за количества, купени особено "солено".

Какво следва?

По-малкото производство на лешници в Турция отвори вакуум, като редица държави реализират количества на глобалните пазари. Чили е с реколта 25% по-добра от прогнозната, в САЩ, Италия, Грузия и Азербайджан ръстът на добива е 20 на сто.

Хранителни гиганти като Ferrero пряко подпомагат производството в някои от тези страни, за да диверсифицират своята мрежа на доставки.

Според актуалните данни на Commodity Board в Турция все още има ясно изразен недостиг на най-качествените лешници, докато при по-дребните и преработените вече се забелязва тенденция на свръхпредлагане.

Бонбоните Ferrero Rocher скоро ще са с румънски ядки

Италианската компания насърчава и подкрепя разширяването на сектора в страната

Остават сериозните опасения за качеството и на следващата реколта, макар че към момента метеорологията не предвещава явления като миналогодишните. Фактор е и повишаващата се цена на труда.

Със сигурност конкурентите на Турция ще се опитат да прекроят пазара и да разклатят нейното лидерство. Има какво да спечелят - според прогноза на Research and Markets пазарът на лешници ще расте с по над 9,2% годишно и към 2031 г. ще се оценява на $15,2 милиарда долара.

Тук фактор са както все по-големите количества, купувани от производителите на шоколад и други сладки изделия, така и тенденцията за все по-масова консумация на по-здравословни продукти с растителен протеин. За тях се използват именно най-скъпите ядки.

Целият сюжет показва и друго - как локализирани климатични предизвикателства могат да разтърсят пазари, в които не са правени инвестиции в диверсификация и адаптация към новите природни условия.