Конфликтът в Близкия изток продължава до ден-днешен, вече почти 100 дни. Положението около Ормузкият проток остава напрегнато и също толкова нерешено, както в началото.
Цената на петрола от сорт Brent продължава да бъде силно волатилна: от около 70 долара на барел преди войната, тя стигна до своя пик от 120 долара и се върна до под 94 долара към тази сутрин.
Цените отстъпиха от върховете си поради сигналите от Белия дом, че се търси споразумение за деескалация с Техеран. Президентът Доналд Тръмп изрази оптимизъм, че напредък по преговорите може да бъде постигнат бързо.
Източник: EPA/БГНЕС
Пропаганден плакат в Иран, изобразяващ затворения Ормузки проток
Въпреки това никой на пазара все още не се наема да прогнозира кога ще дойде трайната развръзка. Едно обаче е доста по-ясно - кой печели от тази война и това категорично не е нито една от враждуващите страни.
Големият победител
Докато петролът скачаше нагоре-надолу, истинският удар беше направен далеч от прожекторите Големите печеливши се оказаха количествените хедж фондове. Те сякаш тихо осребриха хаоса и спечелиха милиарди.
Така наречените консултанти по търговия със суровини (CTA) използват сложни алгоритми за машинно обучение, статистически анализ и факторно-базирано моделиране, за да идентифицират ценовите тенденции, пише CNBC.
По думите на финасиста Юнг-Шин Кунг в началото на годината тези фондове първо са усетили накъде духа вятърът при благородните метали и са направили удар от поскъпването на златото и среброто. Веднага след това компютрите бързо са пренасочили милиардите към индустриалните метали като мед и алуминий.
Източник: GettyImages
Тези суровини са дефицитни, защото светът в момента изкупува всяко парче метал, за да строи новата мащабна инфраструктура за изкуствен интелект.
Основният индекс SG Trend, който проследява представянето на десетте най-големи фонда от този тип, се покачи с почти 12% от началото на годината, и енергийните суровини се оказаха водещ двигател на тази печалба.
Данните на Mast Investments пък показват, че до края на февруари количествените фондове са губили пари от залози в енергетиката. Обратът след март обаче е донесъл печалби, които са 250% по-големи от първоначалните загуби.
Това повтаря и успеха на сектора от началото на войната в Украйна. Явно тези фондове успяват да предскажат пазарните трусове далеч по-добре от световните лидери и политически стратези.
Не само фондовете печелят...
Ако има държава, за която този конфликт дойде като неочакван подарък, това безспорно е Русия. Москва няма пряко участие в конфликта в Близкия изток, но тихомълком прибира милиарди от последствията.
Първият голям удар беше за цената на руския суров петрол Urals. Преди кризата той се търгуваше с огромна отстъпка, но покрай хаоса скочи от около 70 долара за барел до почти пълен паритет с международния бенчмарк Brent.
Нещо повече - за да не блокира напълно световната икономика, Вашингтон беше принуден временно да затвори очите си и да разхлаби някои от санкциите върху руските доставки.
Източник: GettyImages
Само за първите две седмици на март Москва спечели 7 милиарда долара от петролни приходи. Ситуацията е толкова стабилна, че дори Международният валутен фонд официално повиши прогнозата си за икономическия растеж на Русия.
Както ще видим по-надолу обаче, тази победа е в голяма степен пирова.
Китай заграбва плячката
Като най-големия вносител на петрол в света, Пекин имаше всички основания да се притеснява от затварянето на Ормузкия проток. В момента, според разследвания на Reuters и Bloomberg, Китай изкупува петрола на Русия и Иран с огромни отстъпки.
А за да заобиколят западните банкови блокади, китайците започнаха да плащат тези доставки директно в собствената си валута - юаните. Така Китай си осигурява евтина енергия за индустрията, но и нанася удар срещу хегемонията на щатския долар.
Източник: iStock
Въпреки целия този напредък обаче, доларът все още е далеч от сваляне от световния трон. В тримесечен доклад на МФВ пише, че доларът остава в около 57% от световните валутни резерви срещу около 2% за юана, а само 3,7% от трансграничната търговия се урежда в китайска валута.
А съюзниците на Пекин - Русия и Иран, са поставени в пазарен капан. Те натрупват юани от продажбата на своя петрол, но не могат да ги обърнат в друга валута. Единственото, което им остава, е да похарчат тези пари обратно в Китай, купувайки китайски стоки.
В опит да избягат от зависимостта си от Запада, Москва и Техеран неусетно попадат в пълна икономическа зависимост от Пекин...
*Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи
USD
CHF
GBP