Правителства и компании по целия свят инвестират трилиони долари в разработването, усъвършенстването и внедряването на изкуствения интелект в бизнеса, за да повишат производителността и да намалят разходите. Оказва се обаче, че има по-лесно решение на стойност под 10 долара, което е изобретено преди повече от 700 години.
Бръсначът на Окам
Тестове, проведени в производствена среда, установяват, че работници на шевни машини с пресбиопия (загуба на зрение на близки разстояния) вършат работата си по-бързо и с по-малко грешки, след като получават очила. Резултатът е ръст на производителността от 6% и по-малко материали за скрап.
Изследването установява още, че всеки четвърти оператор на шевна машина страда от лошо зрение и не притежава очила. Въпреки че решението изглежда просто и очевидно, прилагането на този ефект в мащаб би добавило 27 милиарда долара годишно към глобалния текстилен и шивашки сектор.
Източник: iStock
Според Световният икономически форум разходът за пълната интервенция - включително скрининг на зрението, е под 10 долара на работник. Така възвращаемостта на инвестицията за тримесечния период на изследването е 3,37 долара на всеки вложен долар или 337%.
Приложим ли е и в други работни сфери
Ефектът не се наблюдава единствено в текстилния сектор. Работниците в чаени градини в индийския щат Асам отчитат ръст на производителността от 22% след получаване на очила. Проучване в селски райони на Бангладеш пък установява, че "уредът" увеличава печалбите в общности с ниски доходи с 33% при разнообразни професии. Същото изследване измерва и въздействието върху качеството на живот, като се наблюдава значително подобрение в усещането за самостоятелност и лекота при ежедневните задачи.
Изводът от проучванията е, че очилата повишават производителността при всяка работа, изискваща ясно зрение - от заводски труд до бране на чай, отглеждане на какао, занаятчийство или работа пред екрани.
Източник: iStock
В момента около 1,1 милиарда души по света живеят с предотвратима загуба на зрение. Икономическата цена на това е изчислена на 447 милиарда долара годишна загуба на производителност в глобален мащаб, посочва още СИФ.
За страни като Бангладеш, където шивашкият сектор формира над 80% от експортните приходи, а фабриките затварят под натиска на мита, високи енергийни цени и конкуренция, корекцията на зрението е евтина, бърза и измерима интервенция. Правителствата могат да я стимулират като работодателска придобивка, а министерствата на труда да я включат в програми за производителност.
Зад числата: какво усещат работниците
Статистиката е убедителна, но зад нея стои повече от подобрени икономически резултати. Проучване в 15 фабрики в Бангладеш установява, че 97% от работниците, получили очила, съобщават за повишена увереност в себе си, 79% - за намалена фрустрация, а 45% - за изчезнали главоболия.
Изненадващо е, че за 78% от получилите очила това е бил първият чифт в живота им, показват данни на социалното предприятие VisionSpring. То разкрива и друг проблем - много работници, особено жени, се притесняват да носят очила на работното място, тъй като се опасяват, че мениджмънтът ще го възприеме като признак на слабост. В сектор, където загубата на работа заради невъзможност да се наниже игла е реална заплаха, очилата са едновременно медицинска необходимост и социален риск.
Крайната цел на VisionSpring не е просто да достави очила, а да ги нормализира и дестигматизира в цял един сектор, казва пред Just Style Рамона Хандел-Байема - старши съветник на организацията.
Реални промени
Shahi Exports - най-големият производител на облекло в Индия, е участвал в проучванията и вече е въвел безплатен скрининг на зрението за всичките си 100 хиляди работници. Компанията е сред нарастващия брой производители, убедени в резултатите.
Но възможността не е само за собствениците на фабрики. Глобалните брандове, купуващи от тези производители, могат да работят с доставчиците си за въвеждане на програми, подобряващи едновременно живота на работниците и ефективността на производството.
Според изследователската компания Gartner световните разходи за изкуствен интелект ще достигнат 2,5 трилиона долара през 2026 г. В сравнение с тях, инвестиция от под 10 долара на работник, която може да доведе до десетки милиарди долари допълнителен приход само в текстилната промишленост в Азия, е евтина съпътстваща стратегия и дори временна алтернатива.
USD
CHF
GBP
