В пъстрия свят на технологичните иновации, финландската компания IXI разработва революционен продукт, който може да промени завинаги начина, по който виждаме света. Автофокусните очила с течни кристали обещават да заменят необходимостта от различни чифтове очила за близко и далечно виждане с един универсален продукт, разказва Би Би Си.

Глобалният пазар на очила се оценява на 155,4 милиарда долара през 2024 г. и се очаква да достигне 266,7 милиарда долара до 2034 г. с годишен темп на растеж от 5,8%. Този огромен пазар, управляван от нарастващите проблеми със зрението в световен мащаб, се превръща в терен за технологични революции.

Компанията монополист в производството на очила, която притежава най-известните марки в индустрията

Компанията монополист в производството на очила, която притежава най-известните марки в индустрията

Италианският конгломерат е основан през 1961 г.

По думите на главния изпълнителен директор и съосновател на IXI Нико Ейден течните кристали се манипулират с електрическо поле и позицията им може да се регулира напълно свободно - на база на данните, подадени от система, която следи в реално време очите.

Хай-тек очилата обаче имат проблематично минало. Неуспешният проект Google Glass служи като предупреждение за важността на потребителското възприемане. "Трябва да направим нашите продукти да изглеждат като съществуващи очила," признава Ейден. И е категоричен: повечето хора не искат да изглеждат като киборги.

Facebook и Ray-Ban в колаборация за "умни" очила с камера

Facebook и Ray-Ban в колаборация за "умни" очила с камера

Те се казват Ray-Ban Stories, имат 5MP камера, която може да се използва за правене на снимки и видеоклипове и се предлагат на цена от 329 евро

Пазарът за технологични очила има потенциал за експоненциален растеж. Старческото далекогледство се очаква да стане по-разпространено заради застаряването на световното население. От друга страна, при родените със смартфон в ръка поколения късогледството е все по-често срещан проблем.

На този фон, очилата са останали в голяма степен непроменени в продължение на десетилетия. Бифокалните лещи изискват носителят да насочва погледа си през съответния регион, в зависимост от това какво иска да види. Прогресивните лещи правят подобна работа, но преходите са по-плавни.

За разлика от тях, автофокусните лещи обещават да регулират част или цялата леща и дори да се приспособят към променящото се зрение на носителя с времето.

"Първите лещи, които произведохме, бяха ужасни," признава откровено Ейден. Тези ранни прототипи са били "мътни" с забележимо лошо качество по краищата. Но по-новите версии са показали обещаващи резултати в тестове, където участниците са били помолени да четат текст, след това да погледнат към отдалечен обект, за да се види дали очилата реагират гладко на промяната.

Според Емилия Хелин, директор по продуктите, тъй като очилата реагират на поведението на очите на носителя, важно е рамките да прилягат добре. Тези на IXI са регулируеми, но не в голяма степен, предвид деликатната електроника вътре.

Малката батерия, скрита вътре, трябва да издържа два дни, като е възможно да се зарежда нощем, докато собственикът спи. Относно цената, когато се спомена сума от 1000 паунда, той отговаря: "Усмихвам се, когато го казвате, но няма да потвърдя."

През 2013 г. британската фирма Adlens пусна очила, които позволяваха на носителите ръчно да променят диоптъра на лещите чрез малко копче на рамките. Главният изпълнителен директор на Adlens Роб Стивънс казва, че очилата са се продавали за 1250 долара в САЩ и са били "добре приети от потребителите", но не толкова от оптиците.

Сега също някои експерти остават скептични. Може ли автофокусната система да работи бързо и надеждно в критични ситуации като тези, които ни се случват зад волана? Това не е въпрос без основание. Лещите на очилата са сравними по големина и тегло с оптичните елементи на фотографските обективи - а те се нуждаят от специални мотори и прецизна електроника, за да фокусират бързо и прецизно.

Чи-Хо То, изследовател в областта на оптометрията в Хонконгския политехнически университет, задава въпроса какво ще стане, ако корекцията на зрението се обърка или закъснее леко, докато той например оперира пациент.

"Въпреки това мисля, че по отношение на общата употреба наличието на нещо, което позволява автоматично фокусиране, е добра идея," добавя той.

В тази връзка Нико Ейден отбелязва, че първата версия на лещите на неговата компания няма да променя цялата площ на лещата и "винаги ще можете да погледнете извън динамичната зона".

Както всяка първа версия, и тази няма да е съвършена. Въпросът е по-скоро дали технологията има потенциал, който да разгърне през следващите години и да стане ясно видим - за лекари и пациенти.