Миналата година, когато САЩ увеличи митата върху китайски стоки, европейските лидери изразиха опасенията си, че азиатската страна ще насочи излишъка си от продукция към Европа. Днес тези притеснения вече са реални.
Данни на Евростат показват, че през 2025 година ЕС е внесъл от Китай стоки за 559,4 милиарда евро. Тази стойност се е увеличила с 89% за десетилетие. Едновременно с това, търговският дефицит на блока с Пекин достига 359,8 милиарда евро, а миналата година тенденцията се е задълбочила: вносът от Китай е нараснал с 6,4%, докато износът на ЕС към него е спаднал с 6,5%, съобщава Euronews.
Този проблем обаче не е напълно нов. В началото на 2000-те години присъединяването на Китай към СТО предизвика вълна от евтин внос, която доведе до сериозен спад в цели европейски производствени сектори като текстил, обувки, електроника. Икономистите тогава го нарекоха "китайският шок".
Докато европейските продукти в тези индустрии все още могат да се конкурират с по-евтините азиатски стоки по качество, то днес Китай доминира в технологично сложни и стратегически критични сектори.
Зелен преход, произведен в Китай
Според данните на Евростат Китай е доставил 98% от всички слънчеви панели, внесени в ЕС през 2024 г., като стойността на вноса е паднала от 19,7 на 10,9 милиарда евро. Причината обаче не е в намаляване на количествата, а на спада на цените, отбелязва Euronews. Тези резултати не са толкова изненадващи, тъй като китайските фирми контролират над 80% от световния производствен капацитет за фотоволтаични модули - от суровините до готовия продукт. Това обаче не е успокоение за страните от ЕС, за които зеленият преход е основен приоритет.
Източник: iStock
Уязвимостта обаче не се ограничава само до слънчевите панели. ЕС набавя 98% от редкоземните магнити именно от Китай - материали, необходими за двигателите на електромобили, вятърните турбини и отбранителните системи. Делът на китайските литиево-йонни батерии за електрически превозни средства пък е нараснал от 75% през 2019 г. до 88% през 2025 г., а зависимостта от китайски магнезий, който се използва за батерии от следващо поколение и водородно съхранение, достига 97%.
Това накара ЕК да включи някои от материалите в списъка с критични суровини, с което цели да мотивира страните на континента да приоритизират работата си в търсенето, добиването и преработването им.
Технологии
Между 2025 г. и 2026 г. вносът на промишлени роботи от Китай в ЕС е нараснал с 315%, като едновременно с това средните цени са паднали с 29%, показват данни на ЕК.
Източник: iStock
Според Международната федерация по роботика азиатската страна произвежда повече промишлени роботи, отколкото Германия, Южна Корея, Япония и САЩ - най-големите ѝ конкуренти - взети заедно. Зад тези резултати стои държавната стратегия "Произведено в Китай 2025", която осигурява субсидии, евтин кредит и данъчни стимули. Благодарение на нея, броят на компаниите в сектора се е утроил от 2020 г. насам.
"Подобно на допинга в спорта, съществува риск субсидиите да позволят на по-малко продуктивни участници да печелят незаслужено за сметка на по-иновативни конкуренти", предупреждава ОИСР.
Химикали, текстил и дървесина
В химическия сектор е регистриран внос на някои китайски съединения при цени значително под средните пазарни нива - в някои случаи с до 95% по-ниски, и обеми, надвишаващи тези от предходната година 36 пъти. Това показва притеснително бързо увеличаване на зависимостта и невъзможност за установяване на стабилна конкуренция от други държави.
При дървесните продукти вносът на паркет от Китай е нараснал над десет пъти за една година, като едновременно с това цените са паднали с 77%. За разлика от другите сектори обаче, миналия юли ЕК е наложила мита между 21% и 36%, с цел да защити местната индустрия за 1,3 милиарда евро, в която работят над 10 хиляди души. Месец по-късно са въведени такси и върху други продукти в сектора като декоративна хартия.
Доминацията на Китай в текстилната промишленост остава непроменена. За нея допринасят все повече утвърждаващите се сайтове за бърза мода като Shein и Temu. Така страната доставя между 30% и 35% от общия извъндомашен внос на облекло и обувки в ЕС на база стойност.
Не всички членки са еднакво уязвими
Зависимостта не е равномерно разпределена. Германия е сред най-изложените на риск икономики, като тежката ѝ промишленост разчита на китайски компоненти и суровини, а автомобилният сектор - на редкоземни материали.
Страните с по-слабо развита индустриална база са по-малко уязвими, но и по-малко способни да изградят алтернативи. За България рискът е концентриран в секторите на електрониката, текстила и строителните материали.
Източник: iStock
В регламента Critical Raw Materials Act ЕК поставя цел за добив на 10% от критичните суровини в Европа до 2030 г. Проблемът е, че геологията на континента не е особено благоприятна, а изграждането на нови мини отнема десетилетия. От друга страна, намаляването на зависимостта в слънчевата енергия би изисквало мащабни субсидии за европейски производители - точно това, за което ЕС критикува Китай.
Брюксел се подготвя за търговска война
Миналата седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен свика закрита среща с всичките 26 комисари, на която е постигнато съгласие, че Блокът трябва да предприеме "по-твърд и последователен отговор" спрямо Пекин, съобщава Bloomberg.
В резултат на това, Брюксел обмисля нови инструменти - квоти, мита и евентуално активиране на механизма срещу икономическа принуда. Едногодишно прекъсване на достъпа до китайски редкоземни елементи обаче би застрашило около 4,4 трилиона долара от световния БВП.
Единната позиция на ЕС обаче е трудно постижима. Франция настоява за незабавни мерки, докато Германия традиционно търси баланс заради зависимостта на автомобилната си индустрия. Въпреки това в петък Берлин рязко промени позицията си, сигнализирайки готовност за по-твърди действия.
Китай обаче реагира незабавно на опасността. "Ако ЕС настоява за едностранно въвеждане на нови търговски инструменти, Китай ще предприеме решителни контрамерки", заяви китайското министерство на търговията, цитирано от Mediapool.
Пекин квалифицира европейските действия като "протекционизъм под различни наименования", предупреждавайки, че крайната сметка ще я платят европейските потребители и компании.
На срещата на върха на ЕС по-късно този месец лидерите ще решат дали да дадат мандат на Комисията за нови търговски предложения. Залогът е висок - финансистът Марио Драги вече е предупредил, че неспособността на Европа да се конкурира икономически ще доведе до "бавна агония", и е препоръчал допълнителни разходи от 700 до 800 милиарда евро за преодоляване на технологичното изоставане.
Тези действия на ЕС показват преосмисляне на политиката си относно азиатската страна. Докато допреди седмица тя беше основно реактивна, то сега европейските лидери предприемат активни действия срещу зависимостта от Китай. Какви ще са резултатите за бизнеса и потребителите - тепърва предстои да разберем.
USD
CHF
GBP
