Започнала като бърза авантюра с цел смяна на властта, войната в Украйна се влачи мъчително за всички замесени в нея вече 3 години и половина. През последните месеци Русия - макар и с цената на колосални загуби, видимо има инициативата на фронта.
В огромна степен както това, така и - парадоксално, фактът, че Украйна удържа огромната част от атаките на числено превъзхождащия противник, се дължат на едно и също. От 24 февруари 2022 г. насам се води първият мащабен хай-тек конфликт на XXI век и негов символ са дроновете.
Тези евтини системи намират приложение навсякъде. На фронта унищожават танкове, бойни машини, ракетни установки и складове с боеприпаси. Във вражеския тил поразяват военни бази или тероризират цивилното население. В морето принуждават руския Черноморски флот да не излиза от пристанищата за негов огромен срам.
Това е война, която ще дефинира всички следващи.
Затова и не е изненада, че руското правителство е разработило амбициозна многостепенна стратегия за развитие на безпилотниците с цел страната да стане световен лидер в областта, пише Defense News в свой материал.
Въпреки че руската военна икономика има силно държавно участие, дрон стратегията е уникална с акцента си върху подкрепата на стартиращи и малки предприятия. От близо 900 компании, занимаващи се с производство на дронове, 70% се считат за малки или средни предприятия, съобщи руската агенция ТАСС през март.
Тези малки бизнеси заедно наемат над 7000 души.
Големите играчи също имат своя дял. Обединената самолетостроителна корпорация, създадена през 2006 г. от президента Владимир Путин, обяви през юни създаването на специално подразделение за безпилотни системи с финансиране от милиарди рубли.
Русия, подобно на Украйна, хвърли огромни суми в сектора. Русия специално отдели 243 милиарда рубли (3 милиарда долара) за производство на дронове от 2022 до 2025 г. Допълнителни 112 милиарда рубли (1,38 милиарда долара) са заделени в следващия тригодишен бюджет.
Заявените цели на Москва за парите за дронове не са военни приложения и често изглеждат безобидни. Дроновете се разработват за използване в земеделието, мониторинг на инфраструктурата и куриерски услуги. Но природата на технологията означава, че границите между цивилно и военно приложение често са размити.
"Няма ясна граница - технологията може да се използва както за военни, така и за цивилни цели", откровен е и руският министър на земеделието Антон Афанасиев.
Работата с дронове двойно предназначение се простира и в училищата. Много образователни институции в Русия въведоха учебни програми за разработване, конструиране и експлоатация на дронове. Участието на ученици в дрон плановете на правителството е официална политика, подкрепена от държавни институции.
Стратегията дава желаните резултати. Година за година Русия произведе 2,5 пъти повече дронове през 2024 г., отколкото през 2023 г. Оттогава руското производство на дронове с голям обсег се е увеличило петкратно за по-малко от година според украинското разузнаване.
Путин обяви, че иска Русия да стане един от глобалните технологични лидери в безпилотни въздушни системи до 2030 г.
Уникален аспект на кремълската дрон стратегия е широкото ѝ географско разпространение. Федералният бюджет за 2025-2027 г. отделя 21 милиарда рубли (260 милиона долара) на единадесет специализирани регионални центъра за изследване и производство на технологии, свързани с безпилотниците.
Специализираният център в Татарстан може да се окаже най-голямата дрон фабрика в света. Заводът преминава през масивно разширение, а има информации и че Северна Корея ще осигури евтина работна ръка за него. Фабриката в Елабуга е идентифицирана като мястото, където Русия сглобява "Геран-2", вътрешно произведената версия на иранския камикадзе дрон "Шахед-136".
Именно шахедите бяха от ключово значение за руската стратегия - те направиха възможни мащабните удари по украинската инфраструктура точно тогава, когато изглеждаше, че запасите на Москва от конвенционални ракети може да се окажат недостатъчни. Сега, след унищожителния украински удар по руската стратегическа авиация (огромен брой бомбардировачи бяха поразени по базите си именно от дронове), отново безпилотниците са водещ елемент от всекидневните въздушни атаки.
Разгръщането на местно руско производство освободи Москва от зависимостта ѝ от Иран и неговите шахеди - точно навреме, преди събитията в Близкия Изток да поставят износа от ислямската република под сериозна въпросителна.
Все пак пълната независимост не е факт. Русия все още разчита силно на чуждестранен внос, особено на компоненти, произведени в Китай. Не е случайно и че този тип внос е освободен от ДДС. В сфери като разработката на специализирана електроника и микрочипове западните санкции много затрудняват прогреса.
В Кремъл определено вярват, че могат да спечелят войната - и то с помощта на дроновете си. Затова със сигурност няма да се жалят усилия за пълна технологична независимост. В противен случай конфликтът в Украйна може да приключи тогава, когато реши... Пекин.