Дивидентните компании - ключът за преминаване през пазарната буря?

Пазари, които се колебаят на ръба между страх и алчност, неизбежно раждат един и същ въпрос: какво да прави инвеститорът, който не иска да бяга от борсата, но и не е готов да живее с резки сривове в стойността на капитала си.

В периоди, когато се говори за балони, за твърде високи оценки и за ново мечо настроение, вниманието естествено се насочва към "по-сигурните" пристанища - най-често към десетгодишните държавни облигации на САЩ. Те в момента носят доходност малко над четири процента и на пръв поглед изглеждат очевиден избор пред акции, които дават дивидент около два и половина процента. Зад тази проста сметка обаче има една по-дълбока логика, която я поставя под съмнение: дивидентните акции не са просто "още акции", а специфичен инструмент за намаляване на риска, който във времето често се оказва по-добра сделка от държавния дълг - дори при мечи пазар.

Ключът е в динамиката, а не в снимката в момента. Индексът S&P 500 Dividend Aristocrats събира в себе си компании, които са повишавали дивидента си всяка година поне двадесет и пет последователни години. Това са не просто "сини чипове", а дисциплинирани бизнеси с ясна култура към акционера. Да, днес средната им доходност от дивидент е около два и половина процента, което изглежда по-ниско от доходността от четири и една десета процента по десетгодишните облигации. Разликата е, че купонът по облигацията е фиксиран, докато дивидентът има потенциал да расте. Ако една компания повишава изплащаната на акция сума с три, четири или пет процента годишно, след десет години реалният текущ доход спрямо покупната цена може да бъде значително по-висок от тези първоначални два и половина процента.

Историята дава конкретни числа. В края на 2007 година, точно преди началото на световната финансова криза, в индекса на дивидентните "аристократи" има около шестдесет компании. Кризата удря тежко икономиката, някои намаляват дивидента си, други временно го замразяват. Въпреки това, към 2012 г. общият дивидент на групата вече надхвърля нивата от 2007 година. А десет години по-късно изплащанията са с над петдесет процента по-високи спрямо изходната точка, което отговаря на годишен темп на растеж около четири и четири десети процента. С други думи, дори в период, който често се нарича "най-тежката криза на модерните времена", дисциплината при дивидента не просто се възстановява, а продължава да върви нагоре.

От тази историческа логика следва и по-смелото твърдение: ако през следващото десетилетие дивидентите на подобен тип компании растат със същия темп като след 2007 година, и ако цените на акциите им добавят поне около едно цяло и шест процента годишно, общата им доходност ще изпревари тази на десетгодишна държавна облигация, купена днес. Цена, която расте с този умерен темп, плюс дивидент, който се увеличава всяка година, съставят комбинация, която дългосрочно побеждава фиксирания купон от четири процента, особено ако се отчете и рискът от бъдеща инфлация.

Колко реалистични са тези предположения?

Данни за последните седем десетилетия показват, че портфейл, който всяка година държи трийсет процента от акциите с най-висока доходност от дивидент, е постигал десетгодишна годишна доходност от цената под едно цяло и шест процента в едва около десет процента от наблюдаваните периоди. При това говорим за група, която включва всички високо доходни акции, включително по-рискови компании. Исторически самият индекс на дивидентните "аристократи" се представя по-добре от такава грубо съставена кошница. Това означава, че шансът през следващите десет години ценовото представяне плюс растящият дивидент да изостанат от доходността на днешна облигация е относително малък, докато вероятността да я надминат е значително по-висока.

Тук се появява и поведенческият елемент. Консервативният инвеститор, който вече се страхува от балон на пазара, естествено гледа към държавните облигации като към "спасителна лодка". Те са лесни за разбиране, доходността им е видима още в деня на покупката, а самият бранд "държавен дълг на САЩ" носи усещане за стабилност. В същото време дивидентните акции изглеждат по-неясни: цената им може да пада, индексът им може да изостава спрямо широкия пазар, текущият им процентен доход е по-нисък от този на облигациите. Именно това визуално усещане често пречи на инвеститора да види голямата картина: облигацията е обещание за фиксиран доход в свят, който се променя, а дивидентът е обещание за участие в растежа на реалния бизнес.

Дивидентните акции имат и друга важна роля - те могат да действат като "амортисьор" в мечи пазар. Когато цените падат, фактът, че по сметката продължава да пристига редовен паричен поток, помага психологически и обективно намалява нуждата от продажба в лош момент. Това не означава, че подобни акции са имунизирани срещу спадове - те остават част от борсата и ще вървят надолу в широка корекция. Разликата е, че техният принос към риска в портфейла е по-мек. Те "свалят част от жетоните от масата", без да ви изваждат напълно от играта.

От гледна точка на бизнес мисленето това е особено важно. Компания, която вече десетилетия наред увеличава дивидента си, обикновено има устойчива печалба, доказан модел и дисциплина в управлението на капитала. За един инвеститор, който мисли като собственик, а не като спекулант, това е по-ценен сигнал от краткосрочното изоставане спрямо широкия индекс. При облигацията вие давате заем на държавата и се надявате инфлацията да не "изяде" твърде много от реалната доходност. При дивидентната акция вие участвате в печалбата и имате шанс тя да расте по-бързо от ценовото равнище в икономиката.

В среда, в която се говори за балони, за предстояща рецесия и за мечи пазар, добре би било инвеститорите да не бягат панически от акциите към изцяло държавен дълг. Вместо това могат да използват дивидентните компании, от типа на "аристократите", като мост между риска и сигурността. Преценете каква част от капитала Ви е твърде агресивно позиционирана в сектори с високи оценки и силна цикличност и можете да помислите да пренасочите част от нея към качествени, устойчиви компании с доказана история на растящ дивидент. Но е добре да не очаквате тях чудеса за една година, а по-скоро стабилна, по-предвидима линия в десетгодишен хоризонт. 

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.