В рамките на все още кратката ми, но със сигурност не твърде ярка кариера като част от екипа на Money.bg съм си позволявал всевъзможни волности, но това е нещо ново и за мен. Пиша ви в първо лице, единствено число.
Ще ви разкажа за някои от най-важните тенденции, които очерта отиващата си вече 2025-а. Ако не ви се чете, което е напълно разбираемо с оглед фермана по-долу, можете да си пуснете видеото горе, в което правим опит за обзор с главния редактор на Money.bg Георги Минев.
Ако пък ви се чете, ето какво според мен беше важното през тази година.
България влезе в ЕС... 18 години по-късно
Започнахме годината с Шенген. Той е нещо много по-голямо от по-бързото влизане в Гърция. Влизането на България и Румъния в зоната за свободно движение отразява фундаментална промяна в цялата европейска икономика. Изведнъж Солун (пък и Пирея) се превръща в логичната врата към ЕС за всичкото карго от Азия.
Не е случайно, че представители на транспортния бранш дълги години - включително и в нашето студио, са изразявали мнението, че отлагането на Шенген може да е политическо, но зад него прозират интересите на големите нидерландски пристанища.
Тук обаче видяхме друг проблем, заради който Шенген не разгръща пълния си потенциал. България инфраструктурно не е готова за новата си роля в икономиката на ЕС. Недостроените или некачествено построени магистрали и главни пътища са основна причина за Шенген да си говорим само докато пътуваме за морската си почивка някъде по ръкавите на Халкидики.
Завършваме годината с приемането на еврото. Аз съм от тези хора, които смятат, че смяната на лева с единната валута не е чак толкова голяма работа. Реално ние от 1999 г. използваме първо дойчемарки, а след това - и евро, просто банкнотите са по-красиви и са излезли от печатницата на БНБ. Драстични промени имаше в държави, чиито валути бяха с плаващ курс.
Въпреки това вече са видими трудности от съвсем различен характер.
Еврото само по себе си не би трябвало да донесе скок на цените - поне в нормална държава с валутен борд, силни регулатори и последователни политици. У нас последните две неща са доста под въпрос.
Така първо бяха дадени месеци на спекулантите да печелят на гърба на хората преди реално да започне мониторинг - и даже и в своя закъснял вид той далеч няма нужния обхват. Очаквам обаче еврото да се окаже удобният виновник.
Има си и причина. За 18 години много от обикновените хора видяха от ЕС само сложни думички на брюкселски език и скандали с крадени фондове. Няма доверие - а вече има право да гласува едно цяло поколение, което не помни България извън Европейския съюз. А ние тъкмо влизаме напълно в него.
Политика като бизнес и бизнес като политика
Връщането на Тръмп в Белия дом беше събитие. Такъв президент Америка поне през последния век не е имала, за добро или лошо. Виждаме един много различен подход особено в икономиката и външната политика - Тръмп и хората му се опитват да управляват Щатите като голяма корпорация, която е в сложни отношения с други големи корпорации.
Много е спорно колко добре работи това за самата Америка, но така или иначе новите реалности накараха и Европа да се събуди и да осъзнае, че трябва да се бори за мястото си в света. Митата и санкциите се завръщат в глобален план и това променя правилата как се прави бизнес - от Каспичан до Кьолн.
У нас на фона на доста сериозните промени в САЩ видяхме една донякъде противоположна тенденция. Ако в Щатите Илон Мъск искаше със съкращения или реорганизации да превърне държавната администрация в нещо като стартъп, в България политиците тръгнаха по един доста опасен път, в който държавата си отглежда електорат.
Вдигането на данъците и повишаването на административната тежест са едната страна на монетата. Другата е залагането в бюджета на нереалистични приходи, което изисква от НАП и всеки друг в държавата с право да глобява да бъде още по-безжалостен.
Разрушаването на бизнес климата е доста по-бърз процес от създаването му, така че силната обществена реакция срещу проектобюджета е все пак добра новина за това какви съпротивителни сили са ни останали като общество.
Тази индустрия е различна
За изкуствения интелект има два разказа. И двата не са хубави.
Единият е, че всичко, което виждаме като демонстрации и което чуваме като изказвания на технологичните лидери, е вярно и работи. Това означава, че през 2026-а ще видим настъпление на агентните платформи, които могат да заменят в огромна степен така наречените професии на знанието.
Отново догодина би следвало да видим и първото масово навлизане на хуманоидните роботи в професиите на физическия труд. Още тази година в Китай пуснаха на пазара такъв тип робот, който струва колкото годишната заплата на неквалифициран работник в България. Говорим за машина, която прави кабелни снопове ден и нощ, не излиза да пуши, няма болни деца и не иска повишение на заплатата.
Категорично не сме подготвени за свят отвъд заетостта. Прекрасни са приказките за безусловен базов доход и човечество, което се занимава с творчество и удоволствия, но ми е много по-лесно да си представя как лидерите от света на утрешния ден просто изхвърлят извън своите утопични частни градове всеки, който вече е излишен. Ще живеем в научнофантастичен екшън и то без Мел Гибсън в главната роля.
Другият разказ за изкуствения интелект е, че всичко това наистина е балон. Ако е така, то спукването му ще боли ужасно много.
На практика няма голяма компания в световен мащаб, която да не е направила огромни инвестиции в AI с очакването те да се възвърнат многократно. Инвеститори, банки и държавни лидери са погребали трилиони долари в чипове и далекопроводи и ако това се окаже безсмислено, ще са нужни години, преди водещите икономики да се върнат към растежа.
Това хич не е невъзможен сценарий, защото много експерти в сферата на изкуствения интелект смятат, че основната част от ресурсите отиват в грешната посока и при тези непрестанно растящи очаквания към AI в един момент може да бъде ударен таванът със страшна сила.
Именно това става през 60-те с машинния превод и през 80-те с така наречените експертни системи. Това са двете "зими" на изкуствения интелект, като всяка от тях е оставяла след себе си по-голяма финансова щета за инвеститорите в сравнение с предходната.
Европа на този фон си намери нов двигател на индустриалния прогрес. Това е отбраната. Военни заводи никнат като гъби, а стартиращи компании се опитват да пророкуват какво ще бъде бъдещето на войната.
Тези процеси не отминават и България. Всички чухме за завода на "Райнметал", но е факт и че поне дузина малки фирми получават западна подкрепа за свои разработки за дронове, системи за защита и какво ли още не. Освен това, даже предприятия извън военния сектор в момента са затрупани с поръчки за компоненти от специалната продукция.
Голяма война в Европа все още не изглежда напълно неизбежна, но очевидно основен фактор за мира парадоксално ще е наличието на добре подготвени армии на Стария континент, които не разчитат Америка да им свърши работата.
Ситуацията е голяма възможност за България и нейните експерти в отбранителната индустрия, но трябва да видим не просто поточни линии за куршуми и снаряди, а и реинвестиране на печалбите в перспективни технологии. Защото войната в Украйна показа колко кратък е срокът на годност на военните иновации.
Надявам се да видя и работещ модел, в рамките на който развойната дейност за нуждите на отбраната се преупотребява в цивилния сектор. Това може да промени ролята на Европа в света - и то много бързо.
USD
CHF
EUR
GBP
