Как Rheinmetall "покри" източната граница на НАТО със заводи за снаряди

Германският отбранителен гигант Rheinmetall изгражда мощна мрежа от производствени мощности по цялата източна граница на НАТО, превръщайки региона в ключов център за производство на боеприпаси.

Стратегията на компанията не е случайна - тя отговаря на спешната необходимост на Алианса да попълни критичните си запаси от артилерийски снаряди след началото на войната в Украйна.

Време е за трансформация

Войната в Украйна разкри болезнен факт за западните армии - производството на снаряди и експлозиви беше оставено да се свие до символични нива с предположението, че друга голяма сухопътна война в Европа е малко вероятна.

Въпреки че някои съоръжения от епохата на Студената война можеха да бъдат активирани сравнително бързо, мащабната трансформация изискваше време и ресурси. Оказа се, че страни като България, обвинявани иначе през годините, че въоръжават групировки в Азия и Африка със снаряди от старите съветски калибри, изведнъж се оказаха единствените способни да помогнат на Украйна да отбие руската инваьия.

Гигантски скок за военната индустрия: Rheinmetall и ВМЗ-Сопот подписаха за завода за снаряди и барут

Инвестицията е за близо 1 млрд. евро

За три години след началото на инвазията Rheinmetall успя да увеличи капацитета си за производство на снаряди от голям калибър около десет пъти. Компанията се превърна в най-големия производител на артилерийски боеприпаси в западния свят с капацитет от 750 000 броя 155-милиметрови снаряда годишно - повече от цялото годишно производство на такива боеприпаси в САЩ.

Мрежата от заводи в Източна Европа

Литва - рекордната инвестиция

В началото на ноември 2025 г. Rheinmetall започна строителството на завод за боеприпаси в Литва - най-голямата инвестиция в отбраната в историята на страната. Заводът в северния литовски град Байшогала ще произвежда 155-милиметрови артилерийски снаряди на терен от 340 хектара.

Инвестициите възлизат на 300 милиона евро.

Германски гигант инвестира стотици милиони евро в завод за снаряди в Литва

Предприятието ще разкрие десетки нови работни места

От 2026 г. заводът ще произвежда 35 000 снаряда годишно, а до 2027 г. капацитетът трябва да достигне 100 000 снаряда. За прибалтийската държава, членка на НАТО, която граничи с Русия, местното производство на снаряди се разглежда като ключов възпиращ фактор срещу всяка потенциална агресия от страна на Кремъл.

България - най-мащабният проект

Нашата страна се очертава като ключов възел в производствената екосистема на Rheinmetall. През октомври беше подписан договор за създаване на съвместно предприятие между германската компания (51%) и българския държавен завод ВМЗ-Сопот (49%) на обща стойност над 1 милиард евро.

Проектът включва производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди и барут по стандартите на НАТО.

Заводът ще заема площ около 100 хектара в района на Сопот и се очаква да създаде около 1000 нови работни места директно, плюс до 3000 в частния сектор и при поддоставчиците.

Амбициите са големи - още през първата година на работа предприятието трябва да произведе около 100 000 снаряда калибър 155 мм. Германската компания се ангажира да въведе най-новите технологии в производството на барут, които осигуряват по-висока енергийна плътност и дълъг обсег на боеприпасите.

Румъния - центърът за барут

Беше подписано и споразумение с румънското министерство на икономиката за нова фабрика за барут на стойност 550 милиона евро, от която Rheinmetall ще притежава 51%.

Строежът трябва да започне през 2026 г. и ще отвори 700 нови работни места. Докато в Румъния акцентът е основно върху производството на барут, в България мащабът е по-широк - снаряди, барут и бъдещи проекти за военна техника.

България от месеци тайно произвежда за Украйна снаряди от натовски калибър за над $400 милиона

Мунициите са платени от американска фирма, сделката е от времето на служебния кабинет

Латвия - допълнителен производствен възел

Подобно съоръжение на това в Литва се готви и в съседна Латвия, допълвайки производствения капацитет в Прибалтика.

Германският производител води активни преговори с латвийското правителство за финализиране на детайлите.

Геополитическата логика

Концентрацията на заводи в Източна Европа не е случайна. Регионът предлага няколко стратегически предимства: географска близост до потенциални конфликтни зони, членство в ЕС и НАТО, сравнително ниски разходи за труд и добре развита база от специалисти в инженерния и техническия сектор.

България и Румъния се превръщат в гръбнака на отбранителната индустрия в региона, като двете държави са ключови играчи за югоизточния фланг на Алианса. Според изчисления на Rheinmetall, НАТО ще има нужда от около 50 милиона артилерийски боеприпаси в следващите години - изискванията на страните членки да разполагат с достатъчно запаси за 30 дни война с висока интензивност предполагат недостиг на десетки милиони артилерийски снаряди.

Икономически ефект

Отбранителната промишленост в Източна Европа вече отбеляза подем благодарение на войната в Украйна, но новите заводи обещават да я трансформират допълнително. За България износът на отбранителни продукти нарасна от 650 милиона евро през 2021 г. до 2,8 милиарда евро през 2024 г.

Присъствието на концерн от мащаба на Rheinmetall изпраща сигнал към останалите международни инвеститори, че страните от региона са стабилни, предвидими и отворени за високотехнологични индустрии. Създаването на хиляди работни места и трансферът на най-нови технологии обещават дългосрочна трансформация на индустриалния сектор.

Стратегията на Rheinmetall да "покрие" източната граница на НАТО със заводи за снаряди представлява най-мащабната отбранителна индустриализация в Европа от десетилетия насам. От страни, които основно внасяха техника и боеприпаси, България, Румъния и балтийските държави се превръщат в производители, интегрирани в най-голямата отбранителна екосистема на континента.

Тази трансформация не е временна - според главния изпълнителен директор Армин Папергер, отбранителният сектор преживява "суперцикъл", който ще продължи години напред. Производствената мрежа на Rheinmetall в Източна Европа е отговорът на Алианса на новата геополитическа реалност, в която индустриалният капацитет за производство на конвенционални боеприпаси отново става критичен фактор за сигурността.