Луис Герстнер - мениджърът, на когото се приписва заслугата за спасяването на IBM, е починал на 83-годишна възраст, обяви компанията в неделя.

Той беше председател на борда и главен изпълнителен директор на IBM от 1993 до 2002 година - период, в който компанията се бореше за оцеляване пред конкуренцията на Microsoft и Sun Microsystems.

След като стана първият външен ръководител на компанията, Герстнер изоставя плана за разделяне на IBM на няколко автономни единици, които да се фокусират върху специфични продуктови области като процесори или софтуер.

Синът на индийски генерал, който иска да преобрази IBM

Синът на индийски генерал, който иска да преобрази IBM

Арвинд Кришна насочи поглед към AI и квантовите изчисления преди конкуренцията

Настоящият главен изпълнителен директор на IBM Арвинд Кришна заяви в имейл до служителите, че това решение е било ключово за оцеляването на компанията, защото Герстнер разбрал, че клиентите не искат фрагментирани технологии, а интегрирани решения.

"Лу пристигна в IBM в момент, когато бъдещето на компанията беше наистина несигурно. Индустрията се променяше бързо, бизнесът ни беше под натиск и имаше сериозен дебат дали IBM изобщо трябва да остане цяла. Неговото лидерство през този период преобрази компанията - не като гледаше назад, а като се фокусираше безкомпромисно върху това, от което клиентите ни ще се нуждаят следващия път", написа Кришна.

IBM доминира технологичния сектор през 60-те и 70-те години със своите мейнфрейм компютри. Но след като разработи персоналния компютър през 1981 година, превърнал се в глобален стандарт, компанията губи позиции на този пазар, докато конкурентите създават машини, използващи Intel процесори и операционните системи MS-DOS и Windows на Microsoft.

Герстнер изненадва репортерите след пристигането си в тогава губещата IBM, като заяви, че "последното нещо, от което IBM се нуждае в момента, е визия", и настоява, че основният приоритет е да върне компанията към печалба и да обслужва клиентите по-добре.

Една от многото му решения в тази посока (и със сигурност едно от най-непопулярните в технологичните среди) е да изостави операционната система OS/2, с която компанията се надяваше да предизвика доминацията на Microsoft.

В автобиографията си "Кой каза, че слоновете не могат да танцуват?" Герстнер разказва за възпитанието си в средната класа и времето в Дартмут и Харвард. На 23 години започва работа в консултантската компания McKinsey, а след девет години става старши партньор, преди да заеме висша позиция в American Express. По-късно е главен изпълнителен директор на RJR Nabisco.

Герстнер прави множество структурни промени в IBM - интегрира разделените бизнес звена, създава първите услуги за консултиране и стратегия, които работеха с технологии отвъд собствените продукти на компанията. Този бизнес, IBM Global Services, става изключително успешен. В голяма степен той компенсира неизбежната загуба на пазарен дял в хардуерната сфера, където е много трудно да се конкурираш с новите технологии.

По това време идват и значими придобивания като покупката на Lotus за 3,5 милиарда долара през 1995 година и на Tivoli за 743 милиона долара през 1996-а. Под негово ръководство IBM увеличава приходите си с около 20 милиарда долара годишно и цената на акциите нараства значително.

Когато Герстнер напуска IBM през 2002 година, компанията е в много по-добро състояние, отколкото я е заварил около десетилетие по-рано. След това се фокусира върху благотворителност, особено в областта на образованието.