Анализ: Какво подхранва инфлацията и ще се успокои ли след приемането на еврото

Икономиката на България е в силна позиция на прага на приемането на еврото, но успокояването на инфлацията зависи от усилията на институциите през следващите месеци и от запазване на политическата стабилност. Това подчертават в тримесечния си макроикономически анализ Кристофор Павлов, Главен икономист в "УниКредит Булбанк" и Елена Костадинова, Старши икономист в "УниКредит Булбанк".

Те повишават прогнозата за реалния ръст на БВП през 2025 г. на 3,2% спрямо 3,1% през април заради по-силен ръст на частното потребление и инвестициите - макар и на фона на по-слаб износ. Освен това значително се ускорява нарастването на кредита на домакинствата - до 16,7% при 14,9% в предишната прогноза.

Какво ни чака според "УниКредит Булбанк": Стагнация на заплатите, загуба на пари по ПВУ и... политическа стабилност

Европа има начин да преодолее ефектите от американските мита, убедени са макроикономистите на банката

Павлов и Костадинова очакват ръстът на БВП през 2026 г. да се забави до 3%, а този на кредита на домакинствата - до 12,8%: "Очакваме забавяне на темповете на нарастване на частното потребление. Очакваме ръстът на заплатите да се забави, предвид очертаващите се усилия за консолидиране на фискалната позиция, които ще включват и забавяне в ръста на заплатите в публичния сектор. Освен това, затягане на мерките, насочени към кредитополучателите, в края на тази или началото на следващата година, е част от нашият основен сценарий".

По-бързият от очаквания напредък на правителството по предвидените по Плана за възстановяване и устойчивост структурни мерки и предоговарянето му са причина експертите значително да повишат значително очаквания обем на усвоените средства - от 55% на 85%.

На фона на всичко това обаче годишната инфлация, изчислена по националната методология, през юни е на най-високото си ниво от края на 2023 г. насам - 4,4%, като най-голям е приносът на цените на храните. При тях натрупаната инфлация от началото на годината е 5,2%, което е третата най-висока стойност в целия евросъюз.

Какво подхранва инфлацията?

• "Увеличената политическа нестабилност от последните няколко години караше регулаторите да се въздържат от пълно пренасяне на по-високите разходи за суровини, материали и заплати в по-високи административно регулирани цени. Едва след формирането на редовно проевропейско правителство през януари, което се ползва с комфортно парламентарно мнозинство, административно регулираните цени започнаха да наваксват изоставането натрупано във годините на политическа нестабилност", посочват икономистите.
• Принос за увеличаване на ценовия натиск има и премахването на намалената ДДС ставка за хляба, хлебните изделия и кетъринг услугите.
• Затегнатият пазар на труда и бързото нарастване на кредита на домакинствата подхранват търсенето, а с него - и увеличаването на цените.
• Цените на жилищата отбелязват втория най-висок ръст в целия ЕС през първото тримесечие - 15,1%.

Така инфлационните очаквания на домакинствата през последните три месеца значително растат след относителна стабилност по-рано през годината.

"Нашият основен сценарий предвижда инфлацията на потребителските цени да започне да се успокоява през втората половина на тази и по-нататък в хода на следващата година. Принос за това ще има очакваната добра селскостопанска реколта през 2025 г., както и разгръщането на разяснителната кампания на правителството във връзка с приемането на еврото от 1 януари 2026 г., която би следвало да способства за успокояване на инфлационните очаквания, както и за намаляване на случаите на спекулативно увеличаване на цените на продуктите и услугите", се посочва в анализа.

Икономистите обаче предупреждават: "Колапс на правителството и нови избори в края на тази или началото на следващата година ще подкопаят усилията на институциите отговарящи за въвеждане на еврото, включително успешното адресиране на обществените опасения, че ако не се предприемат енергични мерки срещу спекулата, приемането на еврото може да бъде съпроводено с покачване на инфлацията".

Инфлацията през юни е най-високата от началото на годината

Кои храни поскъпнаха най-много

Вдигането на цените удря по джоба на домакинствата, но има значение и за фискалните приходи. Очакванията на експертите са връщането на 20-процентовата ДДС ставка за хляб, брашно и някои туристически услуги, по-високите акцизи на цигарите и увеличените приходи от тол системата да доведат до нарастване на събраното в бюджета с около 0,5% от БВП.

Още около 3,3% от БВП като допълнителни данъчно-осигурителни приходи са заложени в бюджета като резултат от мерки за намаляване на сивата икономика, като от "УниКредит Булбанк" изчисляват, че това означава "на светло" да излязат обороти, отговарящи на около 11% от БВП на страната.

"В прогнозата ни за изпълнението на бюджета сме приели, че правителството ще постигне две трети от целта си. Така, в резултат на мерките за намаляване на сивата икономика данъчно-осигурителните приходи ще нараснат със сума равна на 2.2% от БВП. За да се удържи бюджетния дефицит в рамките на 3.0% от БВП, очакваме публичните капиталови разходи да бъдат орязани със сума равна на 1.1% от БВП и да достигнат 5,3% от БВП, вместо заложените в бюджета 6,4%", се посочва в анализа.

Прогнозата е да се увеличават данъчно-осигурителните приходи и през следващите години, "като е възможно да видим и по-високи данъци за хазарта, или дори въвеждането на данъци за някои вредни за здравето храни". И не само: "След продължителен период, в който основните данъци останаха без промяна, България изглежда близо до момента, в който ще видим увеличение на основни данъци. Нашата прогноза предвижда кумулативно вдигане на осигурителните вноски за пенсии с 3% през 2027 г. и 2028 г.".