Кредитният рейтинг на страната ни беше вдигнат автоматично веднага след официалната покана за влизане в еврозоната. "Това би трябвало да доведе технически до по-малки разходи за финансиране на икономиката, на бюджета, на гражданите и бизнеса."
Това коментира Петър Андронов, Главен изпълнителен директор на бизнес ресор "Международни пазари" в белгийската финансова група КВС и председател а Надзорния съвет на ОББ и ДЗИ, в интервю в студиото на Money.bg.
"Не трябва да забравяме че бидейки във валутен борд, голяма част от ползите от еврозоната вече сме ги реализирали, т.е. няма да са в обема като при страните с плаващ валутен курс, като Хърватия", посочи Андронов.
По думите му, тъй като икономиката на еврозоната е голяма, при евентуални кризи лихвените проценти на банките няма да се увеличат толкова, докато малките икономики като нашата имат по-висока волатилност. "Рисковото тегло на облигациите на страната ни няма да се увеличава допълнително, когато сме в еврозоната."
Друга полза е, че се освобождава допълнителен ресурс за финансиране от банките у нас, обаче това едва ли ще се отрази на кредитния пазар у нас, защото изискванията за кредитиране остават същите.
Що се отнася до инвеститорският интерес от чужбина, който се очаква да се повиши, според Петър Андронов това автоматично няма да се случи. "Ако инфраструктурата, работната сила и т.н. не са на нивото, което иска инвеститора, само заради разплащанията в евро инвеститорите няма да дойдат у нас.

Ако искаме да живеем добре, влизането в еврозоната може да е малък ускорител на по-добър живот. Ускорител на реформи в здравеопазване, образование и т.н. - ако това го няма, еврото няма да реши проблемите ни. Защото потенциалните инвеститори ще дойдат, ще установят всички тези дефицити и няма да инвестират тук.
Еврото ще ни направи по-богати, само ако запретнем ръкави и работим. Еврото е възможност, но общественият прогрес и просперитет зависи от нас.
Относно случилото се преди години с Гърция, която продължава да бъде най-задлъжнялата страна в ЕС, Петър Андронов посочи, че "възможността да можеш да получиш пари евтино и да си внушиш, че можеш да живееш без да работиш, е рецепта за провал".
По думите на банкера, "има предпоставки в следващите 2-3 години лихвите по ипотечните кредити у нас да останат на приблизително същите нива, стига да не настъпят извънредни събития".
Относно състоянието на ЕС сега, Главният изпълнителен директор "Международни пазари" в КВС и председател а Надзорния съвет на ОББ и ДЗИ коментира, че в Планът "Драги" изводите като цяло са верни - "и какво от това, въпросът е кой ще го реализира. Това което трябва да се свърши е колосално, то започва с реформирането на социалистическите навици, които са създвани десетилеитя".
Що се отнася до Планът "Макрон" според който, най-общо, би трябвало ЕС да емитира моного повече облигации, Андронов смята, че този план се опитва да увеличи задлъжнялостта на Европа, която е средно 87%.
Същевременно европейците имат стремеж да изпълняват правилата на ЕС за 3% дефицит и 60% дълг към БВП на съответната държава. Ако се има предвид държавния дълг на еврозоната през 2021 г. и сега, показателят се подобрява. Не би имало полза, ако се наливат пари чрез заеми в ЕС, без да има реформи, стана ясно от думите на Андронов.
Целият разговор гледайте във видеото!