България е на крачка от еврозоната, но обществените тревоги ескалират. Протести, страх от поскъпване и песимистични прогнози доминират публичния дебат. Само че последната страна, преминала през този процес — Хърватия, има важно послание: "Спокойно!", пише Politico.

Хърватия се присъедини към еврозоната в началото на 2023 г. и макар инфлацията да се ускори, повечето икономисти смятат, че ефектът от новата валута е по-скоро вторичен. Данните показват устойчива икономическа стабилност, силен ръст на заплатите и засилен инвестиционен интерес. Моделът може да послужи като ориентир за България, която ще започне да прилага двоен етикет на цените още през юли.

Икономически успех — въпреки инфлацията

Хърватия отчете ръст от 3.8% през последната година — сред най-високите в ЕС. Туризмът, който съставлява около 20% от БВП, преживява истински бум. Безработицата е на най-ниските си нива от 1996 г., а заплатите са се увеличили с над 30% от приемането на еврото.

Хърватия е в еврозоната, но агросекторът ѝ има гигантски проблем

Хърватия е в еврозоната, но агросекторът ѝ има гигантски проблем

Страната инвестира много в био земеделие, но днес е сред най-слабите износители на храни в ЕС

Макар инфлацията в страната да остане сред най-високите в ЕС, анализатори подчертават, че тя е обусловена предимно от глобалните фактори: пандемия, енергийна криза и скок в цените на услугите. Проф. Петар Сорич от Загребския университет казва, че Хърватия е приела еврото в "условия на безпрецедентен инфлационен натиск", а това е направило трудно за хората да разграничат реалните причини за повишените цени.

Двоен етикет, но не и двойна защита

Загреб, Хърватия

Източник: iStock

Загреб, Хърватия

Въпреки задължението за двоен етикет четири месеца преди и цяла година след въвеждането на еврото, много хърватски търговци повишиха цените още преди този срок. Целта: да избегнат санкции по време на официалния прозорец за проследяване на цените. Това доведе до усещане за измама сред потребителите и дори бойкоти срещу големи вериги, което накара правителството да наложи временни тавани на цените на стоки от първа необходимост.

България планира същия подход, но в по-спокойна инфлационна обстановка. Според проф. Сорич страната има "много по-ясна картина за ценовите тенденции" и ще може по-ефективно да контролира нелоялни практики.

Хърватският модел: Какви са ползите?

От лев към евро: Как българските фирми да подготвят системите си по примера на Хърватия

От лев към евро: Как българските фирми да подготвят системите си по примера на Хърватия

Първоначалните оценки сочат, че за тази цел са необходими между 6 и 8 месеца

Освен премахване на разходите за обмяна на валута, хърватският бизнес се радва на спад в риска по държавния дълг. Разходите за валутни трансакции са намалели с около 160 милиона евро годишно, според Хърватската централна банка.

По-важното е, че доверието в институциите се е засилило. Присъединяването към еврозоната е възприемано като знак за стабилност, който привлича инвеститори и укрепва политическата интеграция.

Урокът за България: Подготовка, дисциплина и прозрачност

"Пълният успех" на Хърватия, както го описва Ана Шабич от Хърватската централна банка, не се дължи на късмет, а на "подробно и навременно планиране". Разпределението на отговорностите между институциите, активната комуникация с обществото и строгият контрол върху пазара са били ключови.

България вече демонстрира стабилен валутен борд и дългогодишна фискална дисциплина. Ако успее да извлече уроците от хърватския преход, притесненията от шокови поскъпвания може да се окажат силно преувеличени.