Какви са предизвикателствата и възможностите пред българския бизнес в навечерието на приемането на еврото? Какво се случи през 2025-а и как глобалните икономически процеси ще повлияят на стратегическите решения през наближаващата 2026 година? Тези и други въпроси обсъдиха на специална среща, организирана от iBanFirst, представители на водещи компании от различни сектори.

Специален гост беше д-р Валентин Маринов, Global Head of FX and UK Research в Crédit Agricole CIB. Той ще сподели своя експертен поглед върху възможностите и рисковете пред бизнеса в контекста на въвеждането на еврото и глобалните валутни тенденции.

В своята презентация д-р Маринов очерта основните уроци от 2025 година и как те ще определят икономическата среда през 2026-а. "Най-споменаваното име е това на президента Тръмп", пошегува се лекторът.

Като ключово събитие за 2025 година, експертът очерта фактът, че светът все пак успя да избегне сценарий на мащабна търговска война и глобална рецесия. Въпреки че американските мита забавиха международната търговия и растежа, липсата на ответни мерки и активните фискални стимули подкрепиха световната икономика и предотвратиха по-дълбок спад, посочи той.

По думите му, американската икономика продължава да показва устойчивост - трудовият пазар е стабилен, фискалната подкрепа остава, а политическата несигурност намалява. Маринов припомни, че през настоящата година САЩ отчитат рекордни потоци от чуждестранни инвестиции и капиталови вложения. А липсата на реални алтернативи на американските акции и държавни облигации поддържа долара силен.

На този фон, Европейският съюз постепенно губи позиции в глобален план, коментира Маринов. Европа е изправена пред комбинация от високи енергийни разходи, технологично изоставане и нарастващ геополитически натиск.

"След загубата на евтини и сигурни енергийни източници, Европа днес плаща многократно по-висока цена за енергия - около 5 пъти повече от Съединените щати", посочи Маринов. По думите му континентът изостава и в технологичната надпревара спрямо САЩ и Китай. "От гледна точка на конкурентоспособността, Европа има да извърви дълъг път", обобщи той.

Снимка 737926

Източник: iBanFirst

България на прага на еврото

По повод предстоящото присъединяване на България към еврозоната д-р Валентин Маринов очерта редица ключови тенденции и потенциални предизвикателства. "Инфлацията остава ежедневна тема не само за България, но и за целия Европейски съюз", отбеляза той, като подчерта, че страната ни традиционно се характеризира с по-висока инфлация от средната за еврозоната.

Според него част от инфлационния натиск е временен и произтича от еднократни фактори като цените на енергията, храните и комуналните услуги. В същото време обаче българската икономика "показва признаци на прегряване", подчерта той. Предпоставка за това са растящите заплати, увеличаването на държавните разходи, както и разширеното кредитиране. Това създава условия за "по-устойчива инфлация в дългосрочен план", предупреди той.

В контекста на въвеждането на еврото, Маринов посочи и опасността от спекулативни поскъпвания, свързани с промяната на валутата. "Българското правителство трябва твърдо да ограничи спекулативните увеличения на цените, свързвани с еврото", подчерта експертът. Ако инфлацията продължи и обществото я свърже с приемането на еврото, "това може да се превърне в сериозен социален проблем", тъй като именно най-бедните ще усетят най-силен натиск.

В анализа си Маринов насочи внимание и към структурните характеристики на българската икономика. България остава сред страните с най-високо ниво на неравенство в ЕС, показващо "разликата между най-високите и най-ниските доходи". В същото време фискалната позиция на страната е "впечатляващо стабилна - с дефицит около 3% от БВП и дълг под 50%", което я прави "ярка положителна точка в европейски контекст".

Маринов обаче подчерта, че структурата на бюджета поражда рискове, защото над половината от дефицита идва от разходи за заплати и пенсии, за сметка на инвестиции в растеж и продуктивност. В комбинация със застаряващото население това означава, че "5 до 10 години след влизането в еврозоната тежестта на пенсионните разходи може значително да се увеличи".

Допълнителен натиск върху конкурентоспособността оказва и ускореният ръст на заплатите, който изпреварва повишаването на производителността. "В последните години почти целият ръст в заплатите беше движен от инфлацията, а не от реална производителност. Ако тази тенденция продължи, това ще подкопае конкурентоспособността", категоричен бе той.

Глобалната несигурност ражда възможности: Регионът има потенциал да се превърне в център на европейския бизнес

Глобалната несигурност ражда възможности: Регионът има потенциал да се превърне в център на европейския бизнес

"Митата идват и ще имат негативен ефект. Затова бъдете подготвени"

Въпреки тези предизвикателства, Маринов изтъкна и позитивни сигнали - външната конкурентоспособност на страната остава стабилна, а привлекателността й за чуждестранни инвестиции се запазва.

"България успя да привлече значителен обем преки инвестиции, а ако се съди по опита на Хърватия, този интерес може само да нарасне след приемането на еврото", заключи експертът.