Колко струва една купа ориз? Бъдещето на най-популярната храна в света е застрашено

Кой не яде ориз? Отговорът е ясен и именно това е голямото икономическо предизвикателство. Основна храна за повече от половината от населението на света и важна за голяма част от останалата част, оризът е изправен пред трудна перспектива, съобщава World Economic Forum.

Изменението на климата едновременно заплашва съществуващото производство и създава по-широки проблеми за отглеждането, включително опазването на водата и производителността. Но оризът не е просто жертва на променящия се климат; той също така допринася за проблема. Традиционните методи на отглеждане произвеждат относително големи количества парников газ метан (общо приблизително 10-12% от глобалния метан, газ, който затопля планетата много по-бързо от въглеродния диоксид).

Въглеродните пазари и финансирането на климатичните промени стават ключови за ускоряване на прехода към нискоемисионно производство на ориз. Той е и водоемък (отчитащ между 34% и 43% от напоителната вода в света), което за една все по-суха планета е проблем.

Без преход в хранителните системи това показва нарастващи нива на продоволствена несигурност за голяма част от нарастващото световно население, влошаване на проблемите за земеделските производители и загуба на важен културен, кулинарен и икономически елемент за много страни.

Балансирайки тази сериозна перспектива обаче, научните разработки и новаторските пилотни проекти създават истинско чувство на оптимизъм за устойчива трансформация.

Опашки за ориз от държавния резерв в Япония

Години на погрешни управленски решения доведоха до недостиг и скок на цените

Как оризът храни света, подкрепяйки ключови икономики

Оризът е търговска култура за няколко страни. Китай е най-големият производител, следван от Индия, Индонезия, Бангладеш, Виетнам и Тайланд. Зърното храни повече от 4 милиарда души дневно и в някои страни представлява 70% от дневния калориен прием на човек. На този фон няколко държави, включително наскоро Китай, го превърнаха в централна част от новите си вътрешни планове за продоволствена сигурност.

За съжаление, в условията на променящия се климат, конвенционалните практики за отглеждане не правят ориза много устойчива култура. Оризът се нуждае от вода, но не прекалено много, иначе ще се удави.

По подобен начин, той обича топлината, но е неблагоприятно засегнат от повишаващите се температури, което подкопава способността на цветовете на растението да опрашват. Обикновено се отглежда в райони с ниска надморска височина, което го прави уязвим към покачването на морското равнище и проникването на солени води.

Изненадваща посока в земеделието: Русия произведе рекордна реколта от ориз в цялата си история

Цените на продукта обаче се понижават

Три допълнителни предизвикателства пред отглеждането на ориз:

• Изменението на климата прави ориза, отглеждан по традиционни методи, по-малко хранителен.
• Добивите на реколтата стават все по-непредсказуеми, тъй като влажните сезони стават по-влажни, а сухите сезони - по-сухи; проучванията показват, че за всеки 1 градус покачване на температурата, добивите могат да намалеят с повече от 8%.
• Смята се, че световното производство на ориз ще трябва да се увеличи с приблизително 15-20%, за да се задоволи търсенето на храни през следващите десетилетия, като същевременно се използва по-малко вода и методи, които произвеждат по-малко метан.

Очевидно е, че трансформативните подходи са крайно необходими.

Източник: iStock

Каква е истинската цена на производството на ориз?

Оризът има цена, но освен очевидните парични разходи, има и екологични. Многобройни фактори влияят върху това колко струва да се купи, след като се появи на пазара, но те не са конкретно "екологични".

Все по-често се правят опити за монетизиране на тези разходи, като например използването на обработваема земя от ориза, парниковите газове, които отделя, или загубата на биоразнообразие, която причинява, което предоставя много по-вярна индикация за "стойност" и създава по-открит дебат за това кой плаща тези разходи.

Отразявайки икономическото, хранителното и културното значение на ориза, намаляването на тези разходи, като същевременно се подобри устойчивостта на зърното, е наложително. Без това препитанието на земеделските производители ще стане по-несигурно и някои може да се сблъскат с трудности при запазването на самодостатъчност - проблем, предвид важната роля, която оризът играе в борбата с недохранването в по-бедните общности.

Почти 560 милиона души, живеещи с по-малко от 1,25 долара (историческата мярка за бедност), живеят в райони, произвеждащи ориз. Тъй като международните и взаимосвързани вериги за доставки са изложени на риск, фокусът е върху намирането на решения.

Източник: iStock

Модификация и производство

Предимството на зърното е, че има повече от 120 000 разновидности. Това предполага потенциала на генното инженерство за подобряване на физическата устойчивост и хранителната стойност на ориза. Сред областите, които са били или се изследват, са подобряване на фотосинтезата, намаляване на емисиите на метан от културата и повишаване на съдържанието на витамини, за да се подобри съдържанието на микроелементи.

В Армения обмислят "стратегическият" им хранителен продукт от пшеница да стане ... ориз

Страната внася пшеница само от Русия

Много внимание се обръща на различни методи на производство, по-специално на "алтернативно омокряне и сушене" (AWD). Това помага за намаляване на въздействието върху околната среда, особено чрез намаляване на емисиите на парникови газове (някои пилотни проекти показват намаления до 70%, където е използвано AWD), повишава добивите и подобрява здравето на почвата, като от своя страна подкрепя биоразнообразието.

Източник: EPA/БГНЕС

Както подсказва името, оризовите полета се наводняват, отводняват и отново наводняват, вместо просто да се наводнят в началото на процеса и да се остави културата да расте. Към днешна дата AWD показва добри резултати в толкова разнообразни географски райони, колкото Арканзас (САЩ), Индия, Италия и Тайланд.

Виетнам се очертава като световен лидер в този преход. Правителството, съгласно ангажимент, обявен от премиера Фам Мин Чин, си поставя за цел да се насочи към 1 милион хектара ориз с ниски емисии до 2030 г. Ранните пилотни проекти в седем провинции показаха обещаващи резултати, с повишени добиви и намалени емисии, а страната започна да изнася ориз с ниски емисии.

Това лидерство подчертава как националните ангажименти могат да катализират регионалния и глобалния импулс. Цифровите технологии и изкуственият интелект също все повече улесняват този преход.

Инструментите за прецизно земеделие и цифровите системи за мониторинг могат да помогнат на фермерите да оптимизират потреблението на вода при задвижване на земеделски животни (AWD) и да проследяват по-точно намаляването на емисиите. Тези технологии също така укрепват системите за измерване, докладване и проверка, предоставяйки данните, необходими за мащабиране на практики за ниски емисии.

Бизнесът е в идеална позиция да изпраща най-силните сигнали за търсене

Необходими са големи промени във веригите за доставки и създаване на стойност. Практиките трябва да се променят и потребителят е този, който има силата да осъществи това. На опростено ниво пазарът е просто търсене и предлагане. Правителствената политика - независимо дали чрез субсидии, продуктови ограничения, тарифи или други мерки - може да повлияе на предлагането, докато големите производители и потребители предоставят сигналите за търсенето.

Отглеждането на ориз в някои райони се измества към по-екологично отношение и тази тенденция трябва да бъде насърчавана. Голям импулс може да дойде от големи купувачи, които са заинтересовани от поемане на ангажименти за зелени обществени поръчки, сигнализирайки този интерес чрез веригата за създаване на стойност, което от своя страна се предава на земеделските производители, които възприемат по-зелени практики.