Концепция за аерокосмическа транспортна система за доставяне на полезни товари и изстрелване на спътници в орбита, разработват учени от Московския авиационен институт (МАИ). Така нареченият "космически самолет" ще използва по-малко гориво от ракетите-носители и ще ползва хоризонтална схема за излитане и кацане. Освен това ще може да използва съществуващи летища и да лети без отделящи се части, пише ТАСС по информация от научния институт.
"Традиционните ракети-носители, дори като се имат предвид настоящите разработки за многократни системи, скоро ще достигнат границите на своята техническа сложност и няма да могат допълнително да намаляват разходите за доставяне на товари в орбита. За да се намали цената на космическите изстрелвания, е необходимо да се внедрят принципно нови технически решения.
В сравнение с подобни разработвани проекти, като Skylon, концепцията за транспортната система на "космическия самолет" не е толкова технически сложна, което ще може да намали финансовите инвестиции и да съкрати времето за разработка", коментира Денис Мяукин, докторант от катедра "Космически системи и ракетостроене" на МАИ.
За да се осигури ефективен полет при всички скорости - от излитане до навлизане в орбита - се предлага да се прилага комбинирана задвижваща система от три компонента, която ще използва като гориво водород. Използването на водород значително ще увеличи ефективността на задвижващата система.
Инженерни изчисления
Разработчиците на проекта обясняват, че "ако в абсолютни стойности аерокосмическата транспортна система (космически самолет) и ракетата-носител имат еднаква стартова маса от 400 тона, то първата ще може да достави до ниска орбита до 32 тона полезен товар, докато втората може да достави само до 20 тона".
Според изчисленията на учените, новите технически характеристики ще позволят да се намали масата на горивото на космическия апарат с около 20%, в сравнение с ракетните транспортни системи. А това потенциално ще позволи да се увеличи относителната маса на полезния товар с 5% до 8% от стартовата маса на космическия апарат.
В бъдеще този "космически самолет" би могъл да се използва и за високоскоростни междуконтинентални полети и космически туризъм.
Към момента в рамките на проекта е създаден математически модел на космическия самолет и са направени изчисления за оптимизиране на траекторията за навлизане в зададената орбита на височина 220 км, потвърждаващи перспективносността на избрания подход. Предстои да се уточни конструкцията на космическия самолет и изискванията към задвижващата му система.