Хърватия е в еврозоната, но агросекторът ѝ има гигантски проблем

Хърватското земеделие се намира в незавидна ситуация, която изисква спешно преразглеждане на досегашните стратегии, предупреждава HUP - Асоциацията на хранително-вкусовата промишленост и земеделието.

Експертите предупреждават, че всяко ново сътресение на глобалния пазар би могло да изправи хърватското производство и снабдяване с храни пред непреодолими препятствия, пише местният tportal.

Липса на работна ръка и европейски изисквания нанасят финансов удар върху българското земеделие

Пред Money.bg говори Наталия Шукадарова - изпълнителен директор на Асоциацията на зърнопроизводителите

Хърватия има сериозна хранително-вкусова индустрия, наследена от юговремената и тя днес носи над 2% от БВП на страната. В същото време обаче тя е много зависима от вноса. "Хърватия има благоприятни условия за разнообразно земеделие, но е самодостатъчна само в производството на пшеница, царевица, овес, ечемик, основни маслодайни семена, мандарини, череши и вишни", посочват от американската агенция за международна търговия в свой доклад.

Отрицателният външнотърговски баланс в търговията с храни от два милиарда евро нарежда Хърватия сред най-слабите износители на храни на глава от населението в ЕС.

Остарялата механизация допълнително утежнява ситуацията - повечето трактори в страната са на възраст над 40 години, докато броят на по-мощните селскостопански машини е незначителен спрямо общия брой стопанства.

След хранителните магазини, в Хърватия обявиха бойкот на банки и мобилни оператори

Потребителите са изразили недоволството си от повишаването на цените на услугите на банки и телекомуникационни оператори

"Хърватия загуби производството на ябълки (произвеждаме по-малко от 50 процента от нужното), докато инвестираше десетки милиони евро в биологичното производство на орехи, а в резултат имаме най-малкото производство на орехи досега", подчертават от асоциацията.

Парадоксално е, че значителни средства се инвестират в био пасища и ливади, докато за самодостатъчност в производството на основни зеленчуци липсват ресурси, отбелязва tportal.

Експертите предупреждават за несъответствието на селскостопанската политика с реалните нужди на пазара. Докато развитите европейски страни с вече постигната самодостатъчност могат да инвестират в биологично земеделие за увеличаване на стойността на продуктите, Хърватия все още не е достигнала ниво на производителност, което да оправдае такъв подход.

Затова и те са категорични: "Единственият път към самодостатъчност е инвестирането в интензивно земеделие и индустриално производство на здравословна храна".

Това включва модернизация на производството, напояване и прилагане на съвременни технологии, които могат значително да увеличат добивите.