Петък, 24 януари - ден без пазаруване в Хърватия. За това призовават в социалните мрежи в страната. Целта на акцията е да бъдат наказани хранителните вериги и бензиностанциите за скока на цените, пишат медии в бившата югорепублика.

Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г., като първите месеци с единната валута бяха турбулентни. Още от края на предходната година цените в страната тръгнаха нагоре, а след това се наложи и намеса на регулаторите с цел да се парират опитите за спекула. В момента инфлацията в страната е далеч от двуцифрените стойности от преди две години.

След 1 година в еврозоната - каква е средната заплата в Хърватия и кои са най-добре платените професии

След 1 година в еврозоната - каква е средната заплата в Хърватия и кои са най-добре платените професии

Най-високите заплати продължават да са в столицата Загреб

Въпреки това, потребителските цени продължават да растат - според анализ на Експертния клуб за икономика и политика, те нарастват по-бързо, отколкото тези в България. Доколко това е проблем, породен от приемането на еврото е твърде спорно - по-скоро можем да кажем, че единната валута не излекува някои слабости на регулаторната и бизнес средата в бившата югорепублика.

Правителството в Загреб въведе списък от продукти с таван на цените (хляб, различни видове плодове и зеленчуци, битова химия и други), като според медийни публикации скоро в него ще има над 50 стоки. От бизнеса твърдят, че понякога именно тези артикули се продават под закупна стойност - и така всъщност нарушават търговския закон.

Както добре знаем у нас, опитите за пряк държавен контрол върху цените на дребно често водят до неприятни последствия. Пред RTL за хърватската аудитория това беше изяснено от професора по политическа икономка Лука Бъркич: "Това не може да бъде икономическа политика - накрая получавате черен пазар, защото ще се създаде изкуствен недостиг на тези продукти, а освен това ще се вдигнат повече цените на другите, които не са обект на държавен контрол".

Хърватия, Северна Македония и другите страни от региона, които станаха обект на тежки кибератаки

Хърватия, Северна Македония и другите страни от региона, които станаха обект на тежки кибератаки

В основната роля са крипто измамници, използващи изкуствен интелект

По думите му "замразяването" може да сработи - но само като краткотрайна и добре контролирана мярка за калибриране на социалната политика, а не като начин за управление на икономиката. Той призова за намеса на регулаторите, тъй като пазарът страда от липса на конкуренция и контрол - а това, което получават потребителите, е "инфлация на алчността" (т.нар greedflation). Това е явление, в което някой или всички по веригата надуват маржовете си без връзка с реалната икономическа ситуация.

Други експерти обвиняват енергийните цени и глобалните тенденции на ръст на инфлацията за случващото се в страната. Президентът на Асоциацията на хърватските работодатели Мартин Евачич заяви пред телевизия N1, че маржовете на ритейлърите не са се вдигнали през последните 2-3 години и даже са се свили при някои продуктови групи.

Снимка 699873

Източник: EPA/БГНЕС

На целия този фон идва и призивът за бойкот на магазините. Той е анонимен, но според местния клон на RTL зад него стоят потребителски организации.

Колко ще бъде ефективен - предстои да разберем, но според бившия директор на веригата Konzum Дарко Муница реален резултат може да бъде постигнат само ако хората не стъпват в магазините 10-15 дни. Вече има и други призиви - за бойкот, но на марките, които потребителите смятат за надценени.

Чуха се и политически коментари от опозицията. Лидерът на партия "Мост" Божо Петров коментира пред агенция Хина, че гражданите с данъците си да плащат големите заплати на работещите в регулаторите, но в крайна сметка са оставени сами да търсят мерки за борба със злоупотребите и изкуственото вдигане на инфлацията.