Хърватия, Северна Македония и другите страни от региона, които станаха обект на тежки кибератаки

Хърватия, както и голяма част от Балканите, станаха жертва на серия от фалшиви статии, за които се твърди, че са свързани с легитимни издания, с цел привличане на читатели в схема за търговия с криптовалута. Това са установили експерти, цитирани от разследващия сайт BIRN, което публикува месечното си проучване за нарушения на цифровите права.

Любопитното е, че дори собственият Reporting Democracy на самите BIRN беше сред уебсайтовете, чрез които измамниците се насочваха към аудитория в Северна Македония. Според разследващите, статиите използват фалшиви препоръки от известни личности, представени във фалшиви интервюта, за да направят редакционното съдържание да изглежда достоверно, пише Balkan Insight.

"Интервютата" се появяват в реклами в социалните медии, а публикациите са предназначени да привлекат потребителите им чрез вградени връзки към платформа за криптовалута, да въведат своите данни и да инвестират парите си.

Платформата включва и снимки на известни хора от целевите страни, за които се твърди, че я хвалят и говорят за своя опит в инвестирането на пари. Рекламите в социалните медии обикновено изглеждат много подобни на популярни, законни медийни сайтове, като използват същите лога и брандиране като измамниците. При по-внимателно разглеждане обаче става ясно, че интервютата с популярни хора са измислени.

Защо жертвите на хакери спряха да плащат "откупи"

Преди 4 години 85% от пострадалите компании го правеха

В рекламата в социалните медии, която се твърди, че е свързана с Reporting Democracy на BIRN, беше представен футболистът от Северна Македония Горан Пандев. Интервютата със знаменитости се популяризират със закачливи заглавия с примамка за кликване, за да привлекат потребителите.

Първата подобна крипто измама беше открита от инструмента за наблюдение на цифровите права на BIRN - BIRD monitoring, още през юни тази година, когато унгарски политик беше представен на страница във Facebook. Оттогава насам наблюдателите на BIRN откриват подобни измами в целия регион.

Полицията в Северна Македония потвърди това, заявявайки, че е част от "по-широка схема, насочена към европейска публика". Според местните власти, съдържанието на спонсорираните реклами просто е адаптирано към публиката във всяка страна, с измислени интервюта със знаменитости.

Крипто измамниците и техните зачестили атаки

Северна Македония стана сериозна жертва на крипто измами, включващи публични личности. Сред тях са бившият премиер Зоран Заев и разследващи журналисти като Сашка Цветковска, като измамите съобщават за смъртта им, за да накарат хората да кликнат върху връзките.

Статия в мрежата използва неразрешено логото на Kajgana - онлайн медия в Северна Македония, като фалшифицира информация за журналистите Сашо Орданоски и Борян Йовановски. Статията твърди, че Орданоски е бил изправен пред съдебен процес от Националната банка за разкриване на финансовата му печалба от крипто схеми, което е било изъчено на живо по TV21 и че някой от банката се е обадил, за да прекъсне телевизионната програма.

Няма никакви доказателства, че нещо такова в действителност се е случило. В Босна и Херцеговина пък реклама популяризира фалшиви интервюта с известни журналисти (Авдо Авдич, Алмаса Лазович, Сенад Хаджифейзович, Сенад Печанин, Амарилдо Гутич) и бивши журналисти, както и с министъра на човешките права и бежанците Душка Юрисич.

В очевидно фалшиво интервю, Авдич например казва на една от най-разпознаваемите журналисти на Klix.ba Емела Бурджич да му даде определена сума пари, която той ще умножи по стойност чрез платформа за промоции. Текстът твърди още, че Бурджович е отворил акаунт в платформата, чиято стойност е нараснала. Нищо от това не е вярно.

В Черна гора самоличността на журналистите Дарко Шукович, Милица Минич, Тамара Никчевич, Дражен Живкович и на бившия парламентарист и високопоставен служител на Демократическата партия на социалистите Петър Иванович е била манипулирана във фалшиви кампании. Такива и подобни реклами се разпространяват и в Сърбия, където известни личности уж подкрепят определени продукти във видеоклипове, твърдейки, че са се облагодетелствали лично от тях.

Например, те твърдят, че са разрешили здравословни проблеми като хипертония, висока кръвна захар и проблеми с простатата. Видеоклиповете, очевидно манипулирани с помощта на изкуствен интелект, може да изглеждат истински за по-възрастни или по-малко предпазливи потребители. Изображенията на д-р Даница Груичич, министърът на здравеопазването Златибор Лончар, д-р Бранимир Несторович и медийните личности Татяна Войтеховски и Зоран Кесич, наред с много други хора, са подложени на атака за популяризиране на различни добавки и продукти в социалните медии, предимно във Facebook.

Медиите и журналистите в Сърбия са изправени пред още по-сериозни заплахи

Министърът на информацията и телекомуникациите се присъедини към водена от таблоидите клеветническа кампания срещу сръбската журналистка Тамара Скроза, твърдейки, че тя е казала в телевизионно предаване през юни, че някои висши служители е трябвало да бъдат убити по време на въстанието, довело до свалянето на Слободан Милошевич преди повече от 20 години .

Позовавайки се на свалянето от власт на тогавашния югославски президент през октомври 2000 година, Скроца казва, че в нощта на 5 октомври, когато се случва бунтът, "нещата трябваше да изглежда напълно различно" и да доведат до Сърбия "без някои хора" на власт.

Няколко високопоставени фигури в сегашното сръбско правителство бяха служители в администрацията от времето на Милошевич, включително настоящият президент Александър Вучич, който тогава беше министър на информацията.

При продължаващите атаки срещу независими журналисти в Сърбия служителите на телевизията и онлайн медията N1 получиха нови заплахи. Тормозът включваше обявяване на хайка срещу медиите със заплахи за палеж на офисите им, както и физически атаки срещу журналисти.

Ненад Кулачин - журналист и колумнист на Danas, е един от хората, получили много заплахи в Messenger в отговор на написана статия. Освен обиден език и сплашване, съобщенията съдържат тревожни коментари за семейството на журналиста.

В Турция кюрдският разследващ журналист Русен Таква заяви на 9 юли, че е получил повече от 5 хиляди онлайн заплахи, включително такива за смърт. Ерол Ондероглу - турският представител на Репортери без граници, твърди в своя X акаунт, че петима разследващи журналисти са били заплашвани от Бурак Килич - вицепрезидент на турската крайнодясна Bozkurt (организация на Сивите вълци).

В Албания Елвин Луку - собственик на разследващия медийния портал MediaLook, съобщи, че личният му профил във Facebook е бил затворен наскоро поради онлайн атаки от неизвестни лица, които продължават от три месеца. Medialook проведе няколко разследвания на социални и политически въпроси в Албания, включително онлайн злоупотреби, пропаганда на дезинформация и оценки на медийния пейзаж в страната.

В Босна главният редактор на списание BUKA обяви в профила си във Facebook, че той и останалите членове на редакцията му са получили смъртни заплахи. Според него заплахите са отправени, след като журналисти от Бука пускат репортажи за тазгодишното отбелязване на кланетата в Сребреница.

В Унгария редакционният екип на Media1 получи поредица от радикални, заплашителни съобщения, след като сайтът писа за скандал, в който се предполага, че е замесен Петер Маджар - вицепрезидент на опозиционната партия Тиса.

Източник: iStock

И накрая, в Хърватия всепризнатата журналистка и режисьор на документални филми Мелита Върсалко беше нападната в дома си, след като публикува кратко видео в Instagram за инцидент, който се случи по време на заснемане предишния ден с други журналисти в Надин - село във вътрешността на Задар. Според журналистите те са били нападнати от бащата на Дарио Върсалко - член на партията ХДС в Задар - местен клон на управляващата дясноцентристка партия, когото Мелита е разследвала.

Мащабните кибератаки в Хърватия

Краят на юни и началото на юли бяха белязани от мащабни кибератаки в Хърватия. Първият инцидент, записан от BIRN, се отнася до атака, приписвана на Русия, насочена към това, което киберпрестъпниците описаха като "русофобски страни".

Хакери извършиха DDoS атака на няколко уебсайта на хърватски институции, включително на Министерството на финансите, Данъчната администрация, Хърватската национална банка и Фондовата борса в Загреб.

Сайтовете бяха недостъпни няколко часа, но не се съобщава за други проблеми. Руската хакерска група NoName057(16) пое отговорност за тези кибератаки.

Клиничният болничен център Rebro в Загреб беше принуден да изключи системите си след хакерска атака на 27 юни. Три дни по-късно компанията Hack Manac, която е специализирана в проследяването на кибератаки в световен мащаб, обяви в социалната платформа X, че атаката срещу KBC Zagreb е извършена от хакерската група LockBit 3.0.

Съобщава се, че хакерите са извлекли, наред с други неща, данни за пациенти, записи от прегледи, медицински изследвания, хирургическа информация, банкови данни и информация за служители. Те поискаха откуп за връщане на информацията и данните. Премиерът Андрей Пленкович и министърът на здравеопазването Вили Берош заявиха, че няма да се подчинят на тези искания.

В резултат на атаката болницата не можеше да осигури лъчетерапия на онкологични пациенти в продължение на седмици.

На друго място две хърватски компании - Badel (хърватска компания за алкохолни напитки) и Labud (хърватски производител на препарати и почистващи продукти) са били атакувани от хакери, търсещи откуп. HackManac обяви в X, че тези компании са жертви на групата Blackout. Хакерите са успели да изземат лични данни на партньори (телефонни номера, имейл адреси, физически адреси) и финансова информация, като твърдят, че са криптирали фирмените данни на Labud.

На 22 юли второто по големина летище в Хърватия - St. Jerome в Сплит, съобщи за технически проблеми със своята ИТ система, коийто не позволява на самолети да кацат или излитат. Това предизвика истински хаос в разгара на туристическия сезон. На следващата сутрин от летището потвърдиха, че причината за неизправността на ИТ системата е хакерска атака и че всички съответни институции са участвали в справянето с инцидента.

В четвъртък, 11 юли следобед, Zagrebacki Holding - собственост на град Загреб, проактивно изолира своята информационна система, за да предотврати очаквана кибератака. Анализът на системата повдигна съмнения за неоторизиран достъп, но нямаше доказателства, че информационната система и данните са били компрометирани по някакъв начин.

Международните хакери, които използват изкуствен интелект от Microsoft

Технологичният гигант наложи забрана на подкрепяни от държави хакерски групи да използват продуктите й за AI

Поради спирането на информационната система услугите за продажба на билети на автогарата в Загреб не бяха достъпни и не беше възможно закупуването на билети през уебсайта на гарата. Услугите за разплащане с карти в центъра за клиенти също не бяха налични.

При друг инцидент хърватската здравноосигурителна каса получи информация за предстояща т. нар. "спуфинг" атака - това е вид кибератака, при която нападателите се маскират като жертва, с цел извършване на подготвителни действия за извършването на измама.