CEE Top 500: Българските компании добавят €1.4 млрд. печалба при €38.6 млрд. приходи

За 17-а поредна година Coface представя класацията CEE Top 500 - годишен обзор на най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), подредени според оборота им за 2024 г. Изследването включва и анализи на заетостта, рентабилността и макроикономическите тенденции в региона.

Включените в класацията компании завършват 2024 г. с противоречив баланс. Средният оборот на компания расте с 3,1%, но сумарният оборот на класацията спада заради слабата петрoхимия, а рентабилността се понижава от 4,0% до 3,2% заради по-високи трудови и финансови разходи. На този фон България регистрира умерен ръст на приходите, но силно подобрение в печалбата - 27 компании с общи €38.6 млрд. оборот, €1.42 млрд. нетна печалба и 37 477 заети, равняващи се на около 2,6% от работната сила.

Kлacaция: Koи ca нaй-гoлeмитe ĸoмпaнии в Бългapия и Югоизточна Европа през 2024 г.?

Общите приходи на SEE Top 100 достигат 192 млрд. евро при спад от 3%, но България запазва силни позиции с индустриални, енергийни и финансови лидери.

Кои движат класацията у нас?

Българското участие в класацията е концентрирано в три основни направления - енергетика, индустрия и търговия. Енергийните и металургичните компании продължават да формират гръбнака на националния корпоративен сектор по оборот, докато търговията на дребно и преработващата промишленост печелят терен благодарение на вътрешното потребление и износа.

В сравнение с предходни години се наблюдава по-голямо разнообразие на отраслите, като към традиционните "тежки" сектори постепенно се добавят фирми от хранително-вкусовата, фармацевтичната и логистичната индустрия - знак за разширяване на корпоративната база и по-балансирана структура на най-големите предприятия в страната.

Сред българските представители ясно се открояват както традиционните индустриални гиганти, така и нови търговски лидери. Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" запазва първото място с оборот от €4.67 млрд., макар да приключва годината на загуба - показател за нестабилността в петролния сектор.

След нея "Аурубис България" затвърждава позицията си като един от най-големите износители на страната, с €4.27 млрд. приходи и €232 млн. печалба. "Български енергиен холдинг" остава сред най-големите корпоративни групи с €3.81 млрд. оборот, докато "Лукойл България" (търговското звено на групата) достига €3.03 млрд. и запазва силни позиции в дистрибуцията на горива.

"Националната електрическа компания" (НЕК) отчита стабилни резултати с €1.66 млрд. оборот и €71 млн. печалба, а "Еврохолд България", която обединява активите на CEZ и дейности в застраховането, записва €1.5 млрд. приходи.

В индустриалния сегмент "БА Глас България", част от португалската група BA Glass, се нарежда сред водещите производители на опаковъчно стъкло в региона с оборот от €1.36 млрд. и печалба от €82 млн., което я превръща в един от най-печелившите индустриални работодатели у нас.

"Кауфланд България" и "Лидл България" вече надхвърлят прага от €1.3 млрд., потвърждавайки растящата тежест на търговията на дребно в икономиката. В десетката влиза и "Астра Биоплант", която бележи положителен обрат в резултатите си и приключва годината с над €1.1 млрд. приходи.

Заграбване или защита на националния интерес: Какво се съдържа в закона "Лукойл"

Назначеният от правителството особен управител ще може да продаде рафинерията

Всички 27 български компании и позицията им в общата класация са както следва:

38. "Лукойл Нефтохим Бургас" (€4.67 млрд.)

45. "Аурубис България" (€4.27 млрд.)

53. "Български енергиен холдинг" (€3.81 млрд.)

77. "Лукойл България" (€3.03 млрд.)

181. "Национална електрическа компания" (НЕК) (€1.66 млрд.)

205. "Еврохолд България" (€1.50 млрд.)

228. "БА Глас България" (€1.36 млрд.)

234. "Лидл България" (€1.33 млрд.)

239. "Кауфланд България" (€1.31 млрд.)

278. "Астра Биоплант" (€1.14 млрд.)

285. "Дафна Груп" ЕООД (€0.915 млрд.)

300. "Софарма" (€1.09 млрд.)

311. "АЕЦ Козлодуй" (€1.05 млрд.)

325. "Сакса" ЕООД (€1.025 млрд.)

334. "Софарма Трейдинг" (€0.99 млрд.)

379. "София Мед" (€0.90 млрд.)

412. "А1 България" (€0.83 млрд.)

418. "Билдком" (€0.81 млрд.)

430. "Видеолукс Холдинг" (€0.80 млрд.)

434. "Енерго-Про Варна" (€0.79 млрд.)

441. "Булкомерс КС" (€0.77 млрд.)

468. "Хювепроджект" АД (€0.740 млрд.)

478. "Булгаргаз" (€0.73 млрд.)

482. "Виваком България" (€0.73 млрд.)

486. "Финикс Фарма" (€0.73 млрд.)

492. "Тобако Трейд" ЕООД (€0.595 млрд.)

498. "Орбико България" ЕООД (€0.596 млрд.)

Как се позиционираме в региона?

В региона България се нарежда на пето място по брой компании в класацията - с 27 участници, след Полша (178), Чехия (71), Унгария (61) и Румъния (56). Макар числено да е по-малък пазар, страната запазва стабилно присъствие в Top 500 и дори бележи леко увеличение на представителите си спрямо предходната година. Това я поставя пред икономики като Словакия, Хърватия и Словения, където корпоративната концентрация е по-висока, но общият брой големи компании - по-ограничен.

По сумарни приходи България се позиционира с €38.6 млрд., далеч след Полша (€481 млрд.) и Чехия (€154 млрд.), но сравнително близо до Румъния (€100 млрд.) и Унгария (€132 млрд.), ако се отчете разликата в размера на икономиките. От тази гледна точка българските компании генерират около 2.5% от общите приходи на Топ 500 - по-малък, но стабилен дял.

По заетост българските работодатели в класацията осигуряват работа на 37 477 души, или около 1,3% от пазара на труда - ниво, сходно с предходната година. За сравнение, делът на служителите в полските компании от Топ 500 достига близо 7,4%, а в Литва - около 11,1%, което показва по-голяма концентрация на трудов ресурс в малките северни икономики. 

Колко струва един служител: приходите в топ 20 на Fortune Global 500 за 2025-а

Здравеопазването и енергетиката генерират най-висока стойност на служител, докато търговията на дребно и масовото производство остават с по-ниска ефективност.

Тенденции в ЦИЕ

След шоковете 2022 и 2023, 2024 г. носи "чупливо" възстановяване - инфлацията рязко се охлажда, но растежът остава около 2%, а Германия продължава да тежи на експортните вериги. Индустрията (минерали/химия/петрол и авто) стагнира, докато потреблението тегли неспециализираната търговия (оборот +6.2%, печалба +25%), а ИКТ услугите работят с по-високи маржове. Нормализираните енергийни цени "приземяват" комуналните компании. За България това означава устойчив вътрешен пазар, силен принос на търговията и преработващите отрасли, допълнени от ефективност (печалби +60% при приходи +3%).

Лидерската тройка в Централна и Източна Европа остава позната, но с размествания на върха. Orlen, въпреки спада в приходите, запазва позицията си на най-голямата компания в региона, демонстрирайки устойчива пазарна доминация и способност да поддържа мащаба си в нестабилна енергийна среда.

Подобно на нея, Škoda Auto от Чехия отново заема второто място, като отчита ръст едновременно в приходите и печалбата си въпреки трудната година за европейската автомобилна индустрия - доказателство за оперативната ѝ гъвкавост и стабилност.

На третата позиция настъпва значителна промяна - Jeronimo Martins Polska, оператор на най-голямата търговска верига в Полша (Biedronka), измества унгарската MOL. Разместването отразява спада на приходите и печалбата в петролно-газовия сектор и възхода на търговията с бързооборотни стоки, подкрепена от силното вътрешно потребление.

Допълнително внимание привлича Lidl Polska, който прави впечатляващ скок - от 14-то на 9-то място - най-големият напредък сред топ 10 компании, постигнат благодарение на стабилното представяне в силно конкурентната среда на търговията на дребно.

10-те най-бързо растящи финтех компании в Европа през 2025 г.

Стартиращи компании от Германия, Финландия и Франция оглавяват класацията, постигайки ръст на приходите между 312% и 583% за последните две години

Какво следва?

С отстъпваща инфлация и постепенно парично облекчаване, перспективата за 2025-2026 е внимателно оптимистична, но уязвима към външно търсене и търговски напрежения. За българските компании акцентът пада върху дисциплина по разходите, дигитализация на веригите, по-дълбок износ извън Германия и ускоряване на "зелени" и енергийно ефективни инвестиции.