Пускането на новите емисии държавен дълг в края на април премина при доста солиден интерес. Това разкри Мартин Търпанов, член на борда и ръководител направление "Търговия с дългови и ценни книжа" в "Делтасток", в студиото на Money.bg.
Той припомни, че общата набрана сума е €4 милиарда, като €2,25 милиарда от тях са от 9-годишни книжа, а останалите €1,75 милиарда са от 13-годишни.
"Много близко сме до точната цифра, която ще ни трябва, ако трябва да покрием само очаквания дефицит от около €6,5 милиарда, плюс падежите, които са около €3,5 милиарда", коментира Търпанов. "На нас ни трябват за тези базисни нужди, ако може да го нарекат, €10 милиарда евро, като ние сме имитирали до момента €9,8 милиарда", допълни той.
На практика, с тази емисия държавата е покрила "базовия дефицит" плюс рефинансиране на стария дълг.
Той направи препратка към последното си гостуване, в което бе обсъдено "защо беше увеличен толкова много (бел. ред. дългът), след като нас ни трябват €10 милиарда".
Търпанов припомни, че в бюджета бяха заложени "вратички, които позволяват да бъде увеличен капиталът на Банката за развитие и на Българския енергиен холдинг, както и на още няколко държавни дружества". Това обаче трябва да мине през одобрение като държавна помощ от Европейската комисия.
"Това е един бъдещ условен дефицит, който трябва да бъде одобрен и ако бъде направено, трябва да бъде взет нов дълг", разясни той.
Тук гостът отбеляза, че българските инвеститори също са успели да придобият някакви количества, около 20% по едната и малко над 10% по другата. Все пак той уточни, че това са международни емисии и "се таргетират външни клиенти. Целта е парите да влязат отвън, а не да абсорбираме местната ликвидност.
Местната ликвидност следва по-скоро да бъде абсорбирана чрез вътрешен дълг."
Търпанов коментира още, че някои анализатори и специалисти са имали резерви относно тайминга на тези емисии. Основният въпрос защо не се е изчакал конвергентният доклад и дали условията щяха да са по-добри, той обясни така:
"Според мен ефектът от това, че евентуално ще бъдем приети в Еврозоната до немалка степен е изконсумиран. Навън абсолютно всички големи банки, които се занимават с тази дейност са с нагласата, че ние на 4 юни ще получим положителна оценка."
Рейтинговите агенции са доста категорични в своите оценки, заяви още той и разгледа два възможни пътя - модела на Хърватия или този на Румъния.
Вторият сценарий е базиран на това, "че започваме да влизаме в задлъжнявания и дефицити, които ще започнат да трупат дългово бреме".
Румъния само преди 6-7 години, размерът на нейният дълг към БВП беше малко по-висок, отколкото е нашият в момента. Те стартираха от 35%, а сега достига 60%, коментира Търпанов.
Експертът сравни северната ни съседка със страни като Северна Македония, Албания и Черна гора по лихвени нива.
Той уточни обаче, че това е просто "една удивителна", а не логичен сценарий. "Ние алармираме за нещо, което е пътя към много лоша дългова спирала и което се трупа с години", категоричен бе гостът.
"Забравяйки благоразумната фискална политика и бягайки от балансираните бюджети, ние трябваме по един път, който е ясно, в крайна сметка, къде свършва", заяви още Търпанов.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
