Инфлацията в еврозоната се ускори до 2,5% през март, сочат предварителните данни на Евростат, публикувани във вторник. Това е чувствен скок спрямо 1,9% през февруари и надхвърля целевото ниво от 2%, което Европейската централна банка си е поставила за ориентир.

Основният двигател на ръста е рязкото поскъпване на енергията, след като САЩ и Израел предприеха военна операция срещу Иран в края на февруари. Енергийният компонент се е повишил до 4,9% през март спрямо -3,1% през февруари.

"Следващите години ще са период на по-висока инфлация"

"Следващите години ще са период на по-висока инфлация"

Все по-често се чува, че липсват силни лидери, включително и в България, коментира пред Money.bg Петър Славов

Допълнителен принос имат услугите (3,2% спрямо 3,4% месец по-рано) и храните, алкохолът и тютюневите изделия (2,4% спрямо 2,5%). Анкетираните от Reuters икономисти бяха прогнозирали даже по-висок резултат от 2,6%.

Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви миналата седмица, че централната банка наблюдава регионалните данни внимателно и е готова да реагира с повишения на лихвените проценти, ако се наложи — дори ако инфлационният скок се окаже краткотраен.

ЕЦБ вече ревизира прогнозите си за средносрочен хоризонт: очаква икономически растеж от 0,9% за 2026 г. и средна инфлация от 2,6% за годината.

Какво предстои?

Пред ЕЦБ се очертава труден баланс. От една страна, инфлационният натиск е до голяма степен продукт на военен конфликт и енергиен шок, а не прегряване на вътрешното търсене. Повишаването на лихвите при подобна констелация рискува да задуши вече крехкия растеж в еврозоната, без реално да адресира първопричината за поскъпването.

Как ще реагира ЕЦБ, ако войната в Иран повиши инфлацията

Как ще реагира ЕЦБ, ако войната в Иран повиши инфлацията

Ще задържи ли лихвите централната банка?

От друга страна, Лагард изпрати ясен сигнал: централната банка няма да толерира трайно надхвърляне на 2% инфлация при каквито и да е обстоятелства. Ако конфликтът в Персийския залив се проточи и енергийните цени останат завишени, вторичните ефекти — по-високо заплащане, по-скъпа логистика, биха вградили инфлацията в икономиката по-дълбоко.

Пазарите вече преосмислят сценария с облекчаване на паричната политика, заложен в началото на годината. При запазване на геополитическото напрежение и устойчиви данни над 2,5%, следващото заседание на ЕЦБ през април може да донесе не намаление, а сигнал за пауза — или дори за повишение на лихвата.