Икономиката на еврозоната се е отдалечила от базовия сценарий за развитие на Европейската централна банка заради войната в Иран, макар и не достатъчно, за да се тръгне в момента в посоката към повишаване на основните лихвени проценти, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.
"Намираме се между базовия и неблагоприятния сценарий", каза Лагард пред Bloomberg във Вашингтон, където тя участва в пролетните срещи на МВФ и Световната банка. На въпрос дали ЕЦБ има пристрастия към затягане на паричната политика (повишаване на лихвите), Лагард отговори, че няма. "Имаме компас, който показва, че ценовата стабилност се основава на финансова стабилност", каза тя, цитирана от Bloomberg.
ЕЦБ преценява какви действия са необходими след повече от 6 седмици военни действия в Близкия изток, които доведоха до рязко покачване на цените на енергоносителите и влошиха икономическите нагласи. Общата инфлация в Европа вече скочи доста над целевото ниво от 2%. Ключовият въпрос е колко устойчив ще се окаже този инфлационен скок.
Финансовите пазари смятат, че повишаването на основните лихви е само въпрос на време, като се очакват повече от две промени с четвърт пункт във възходяща посока до края на годината. Но тъй като съдбата на мирните преговори между САЩ и Иран е несигурна, те са склонни да не допуснат увеличение на следващото заседание на ЕЦБ на 29-30 април.
Новите прогнози на МВФ могат да добавят известна яснота, предполагайки по-висока глобална инфлация, наред с по-слаб икономически растеж. В 21-членната еврозона се очаква потребителските цени да се повишат с 2,6% тази година, което съответства на прогнозата на самата ЕЦБ.
Няколко служители на централната банка, базирана във Франкфурт, смятат, че този "базов сценарий" е по-малко вероятен, тъй като конфликтът се проточва и затварянето на Ормузкия проток се влошава. Това би доближило до "неблагоприятния сценарий" на ЕЦБ, предвиждащ инфлацията в еврозоната да достигне пик от 4,2%.
Ако ситуацията се влоши още повече, "тежкият сценарий" включва кратка икономическа рецесия и ценови ръст над 6%. Засега властите наблюдават колко силно по-високите разходи за енергоносители се отразяват на други сектори от икономиката, като обръщат специално внимание на неща като изискванията за повишаване на заплати, отбелязва Bloomberg.
"Казахме много ясно, че ще ни трябват данни, за да действаме, но че няма да се поколебаем да действаме. Това наистина добре отразява позицията, която имаме. Нуждаем се от данните, за да анализираме дали това (кризата около Иран) ще бъде краткотрайно, въпреки че не мисля, че това е всъщност възможно", посочи Лагард.
USD
CHF
EUR
GBP
