Ако нефтът е формирал световния геополитически ред на 20-ти век, следващото глобално противопоставяне се оформя около нещо, което пазарът никога не е оценявал правилно - водата. Този жизненоважен ресурс дълго време беше лесен за пренебрегване поради широкото си разпространение. Сега обаче се превръща в предпоставка за глобална криза.
Мащабът на проблема
ООН прогнозира, че световното търсене на прясна вода може да надвиши предлагането с 40% до 2030 г., а Световната банка изчислява, че това ще засегне 31% от световния БВП до 2050 г. Климатичните промени са ключов фактор за ескалацията на проблема. През октомври 2024 г. реките в Амазония достигнаха исторически ниски нива, докато Испания преживяваше най-тежките наводнения от 30 години насам.
"Виждаме твърде много вода на едни места и твърде малко на други - и все по-често вода, твърде замърсена за употреба", пише Световният икономически форум.
От организацията съобщиха още, че в момента 2,1 милиарда души нямат достъп до безопасна питейна вода, 3,4 милиарда - до канализация, а 75% от световното население живее в държави, губещи прясна вода в продължение на повече от две десетилетия.
Източник: iStock
Икономическите последици вече са измерими. Намаляването на валежите в Мароко с 28% е свило аграрното производство с около 20%. В Тунис пък зърнената реколта се е сринала с 80% в същия цикъл.
Световната банка изчислява, че водният стрес може да отнеме между 6 и 14% от БВП на страните от Близкия изток и Северна Африка до 2050 г.
Индустрия за трилиони
Новият, бързо растящ потребител на вода, е технологичният сектор. Според Световния икономически форум един завод за производство на чипове използва около 37,8 милиона литра ултрачиста вода дневно. Това количество е равностойно на потреблението на 33 хиляди домакинства.
Taiwan Semiconductor Manufacturing Company - най-големият производител на полупроводници в света, е разходвал 101 милиона кубически метра само през 2023 г., а водопотреблението на сектора се очаква да се удвои до 2035 г.
Центровете за данни пък са използвали около 560 милиарда литра през 2024 г. Това число обаче може да достигне 1,2 трилиона до 2030 г. Друг ключов сектор е земеделието, който все още представлява около 70% от глобалното водоползване.
Раждането на воден пазар
За разлика от нефта, златото или пшеницата, водата никога не е имала функциониращ пазар с прозрачни цени. Сега обаче това се променя. Очаква се глобалният сектор за водни услуги да надхвърли 1 трилион долара до 2033 г., като приходите са концентрирани във водни права, инфраструктура и технологии, пише The National.
Източник: Wikipedia
Така например един акрофут (около 1200 куб. м.) вода, използван в производството на чипове в Калифорния, генерира приблизително 980 хиляди долара приход за щата. Същото количество, вложено в отглеждане на памук, носи около 60 долара.
Тази голяма разлика е предпоставка за злоупотреби и пренебрегване на ключови сектори за икономиката и живота.
Липсата на инфраструктура като част от проблема
Програмата на ООН за развитие прогнозира, че Казахстан може да изпита недостиг от до 50% от необходимата вода до 2040 г., а водният дефицит може да свие БВП на страната с до 6% до 2050 г., съобщава Eurasianet.
"Недостигът премина в категорията на сериозните макроикономически предизвикателства, сравними по важност с достъпа до капитал или стабилното производство на енергия", пише пазарният анализатор Геният Исин.
Част от проблема е липсата на качествена и подходяща инфраструктура. Експертите сигнализират, че напоителната система в страната е в тежко състояние, което е причина до 60% от водата се губи преди да стигне до земеделските земи.
Различни стратегии, общ проблем
Някои страни вече регистрираха недостига на вода като бъдеща опасност за икономиките си и предприеха мерки за изграждане на устойчиви политики.
Китай, например, инвестира в рециклиране и изкупува земеделска земя в чужбина, внасяйки "виртуална вода" (количеството, необходимо за производството на даден продукт) чрез зърно. Близкият изток пък контролира близо 47% от световния капацитет за опресняване на морска вода, а Израел е превърнал водните технологии в износна индустрия за около 2 милиарда долара годишно. Сингапур също е изградил затворена водна икономика около програмата NEWater.
В момента страните в цял свят се опитват да се справят с високите цени на горивата вследствие на несигурността около Ормузкия проток, като последици вече се забелязват в секторите на туризма, търговията и дистрибуцията. Докато заместители на нефта могат да се намерят, то на водата - няма.
USD
CHF
GBP