Русия и Казахстан официално подписаха междуправителственото споразумение за изграждането на първата атомна електроцентрала в централноазиатската страна - проект за около $16,5 милиарда, който ще бъде реализиран от руската държавна корпорация "Росатом".
Сделката беше финализирана по време на държавното посещение на руския президент Владимир Путин в Казахстан и включва не само строителството на централата, но и руски държавен експортен заем, който според Ройтерс ще покрие около 85% от стойността на проекта. Така Москва затвърждава влиянието си в държава, която е най-големият производител на уран в света и все по-важен играч в глобалната битка за стратегически суровини и ядрени технологии.
Проектът предвижда изграждането на два реактора ВВЕР-1200 поколение III+ край село Улкен на брега на езерото Балхаш. Според "Росатом" споразумението обхваща целия жизнен цикъл на централата - от строителството до поддръжката и доставките на ядрено гориво.
Както Money.bg писа още през юни миналата година, Казахстан избра "Росатом" за лидер на международния консорциум след конкуренция с китайската CNNC, френската EDF и южнокорейската KHNP. Тогава властите в Астана определиха руската оферта като "най-изгодната".
Изборът обаче не беше предрешен. Малко преди финалното решение китайската CNNC предложи значително по-ниска цена - около $5,47 милиарда, както и трансфер на технологии. Това постави под сериозен натиск руската оферта и според местни медии е принудило "Росатом" също да предложи по-широко технологично сътрудничество.
Значение отвъд енергетиката
Сделката идва в момент, когато Централна Азия постепенно се превръща в една от най-важните суровинни и енергийни зони в света. Регионът концентрира огромни залежи на уран, редкоземни елементи и други критични минерали, а Китай, ЕС, САЩ и Русия все по-активно се конкурират за влияние там.
Именно затова проектът има значение далеч отвъд енергетиката. Подобни ядрени мощности обвързват държавите десетилетия напред чрез доставки на гориво, инженерна поддръжка, обучение на кадри и технологична зависимост.
Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев определи проекта като "изключително важен" за страната. По думите му той ще даде тласък на научното, образователното и индустриалното развитие. Путин от своя страна подчерта, че става дума "не просто за строителство на АЕЦ, а за създаване на цяла индустрия".
Казахстан няма действаща търговска атомна електроцентрала, въпреки че е световен лидер в добива на уран. Страната разчита основно на въглищни мощности и от години се сблъсква с проблеми в енергийната инфраструктура и недостиг на електроенергия.
През 2024 г. над 70% от участвалите в национален референдум подкрепиха изграждането на АЕЦ. Според наличната информация строителството трябва да започне през 2027 г., а първият реактор да заработи в началото на следващото десетилетие.
Паралелно Казахстан не затваря вратата и за Китай. Страната вече обсъжда възможността Пекин да изгради втора атомна електроцентрала чрез отделно споразумение.
USD
CHF
GBP
