Финансистите на Европейската централна банка са изправени пред дилема, тъй като усилията за борба с инфлационния натиск с повишаване на лихвените проценти рискуват да вкарат крехката икономика на еврозоната в рецесия. Истината е, че може да не се наложи да си мръднат и пръста, пише CNBC.
Пазарните очаквания за предстояща по-строга парична политика, което означава повишаване на лихвените проценти, вече водят до по-рестриктивни финансови и кредитни условия, според европейския икономист от Goldman Sachs Александър Стот.
"Предаването на по-строгата политика вече е в ход", пише той в аналитична бележка, публикувана в сряда. "Стандартите за банково кредитиране - които са особено важни в еврозоната, където заемите представляват над половината от цялото корпоративно финансиране - вече са се затегнали значително и е вероятно да се затегнат допълнително", казва Стот, добавяйки, че предизвикателството е да се оцени доколко ограниченията се предават на икономиката.
"От една страна, по-голямата част от текущите ограничения се дължат на очакванията за по-висок лихвен процент. Управителният съвет на ЕЦБ следователно ще трябва да осъществи поне някои от очакваните повишения, ако иска да окаже влияние върху търсенето и да се противопостави на инфлационния натиск", коментира той.
"От друга страна, около една четвърт от препятствието върху икономиката изглежда е екзогенно спрямо очакванията за паричната политика, което намалява необходимостта от значително затягане на политиката. Това, при равни други условия, би подкрепило предпазлив подход към повишаването на лихвите и е в съответствие с нашата прогноза за две увеличения с 25 базисни пункта през юни и септември."
Източник: iStock
Пазарни очаквания
Пазарите предвиждат висока вероятност (около 91%) за повишаване на лихвените проценти с 25 базисни пункта на следващото заседание на ЕЦБ на 11 юни — което би довело до покачване на основния лихвен процент по депозитното улеснение на банката до 2,25% — и 50% вероятност за ново повишаване на лихвените проценти по-късно тази година през септември.
Повишенията се считат за все по-вероятни, тъй като потребителските цени в еврозоната се покачват рязко в резултат на войната с Иран, като инфлацията в еврозоната скочи до 3% към април. Следващият бюлетин за инфлацията се очаква на 2 юни.
Финансистите на ЕЦБ потвърдиха позицията на президента на централната банка Кристин Лагард, заявявайки, че ще възприемат подход към паричната политика, основан на данни и провеждан всяка среща поотделно.
Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис Де Гиндос заяви пред CNBC в сряда, че централните банки трябва да преценят необходимостта от овладяване на инфлацията, без да оказват твърде голям натиск върху икономическото производство.
"Мисля, че няма никакъв свършен факт по отношение на развитието на лихвените проценти. Дискусията ще бъде открита и всички елементи ще бъдат балансирани и взети предвид", коментира той пред CNBC.
Управителят на Френската банка Франсоа Вилерой дьо Гало, който е и в Управителния съвет на ЕЦБ, заяви пред CNBC по-рано тази седмица, че европейските политици "ще направят необходимото", за да върнат инфлацията до целта си от 2%.
Доверието в ЕЦБ е заложено на карта
Икономистите се различават по въпроса дали ЕЦБ изобщо трябва да повиши лихвените проценти, предвид слабия растеж в еврозоната - последните данни сочеха растеж от само 0,1% през първото тримесечие.
Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, заяви миналата седмица, че "големите три" икономики на Европа - Германия, Франция и Италия - са отслабени от скорошния скок в цените на енергията, което води до стагфлационна среда, характеризираща се с нарастваща инфлация и безработица, както и по-слаб растеж.
Шмидинг смята, че унищожаването на търсенето трябва да "се погрижи" за инфлационната част от дилемата на стагфлацията, тъй като потребителите харчат по-малко за други артикули, за да покрият по-високите разходи за енергия - което отрича необходимостта от агресивно затягане.
"Важно е да се прави разлика между това, което централните банки, за съжаление, вероятно ще направят, и това, което би било правилно. Впечатлението ми е, че Европейската централна банка ще направи голяма грешка."
Филипо Алоати, ръководител на отдел "Финанси за кредитиране" във Federated Hermes, заяви в анализ в четвъртък, че ЕЦБ е заклещена между чука и наковалнята.
"Икономическото въздействие на нарушената енергийна инфраструктура в Близкия изток е сериозно и несигурно. Дори ако напрежението намалее, има голяма вероятност цените на петрола да останат структурно високи", каза той, като страни като Германия и Италия са особено уязвими към продължителни шокове в цените на енергията.
"В същото време ЕЦБ се бори с наследството от по-ранни политически грешки, свързани с поддържането на лихвените проценти твърде ниски твърде дълго след пандемията. В резултат на това централната банка сега е под нарастващ натиск да реагира решително на инфлационния натиск и вторичните ефекти. Закрепването на инфлационните очаквания стана от първостепенно значение и това сочи към необходимостта от увеличение на лихвения процент с 25 базисни пункта... още през юни."
В крайна сметка, доверието в банката е заложено на карта, подчертава Алоати.
"Всяко колебание рискува да подкопае доверието в способността ѝ да поддържа ценова стабилност, която, веднъж загубена, би била трудна за възстановяване. ЕЦБ трябва да балансира рисковете за растеж спрямо инфлационния натиск, като същевременно засили ангажимента си за финансова и парична стабилност в несигурна глобална среда."
USD
CHF
GBP
