В кратки срокове през февруари 2025 г. се изготвиха проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които да съответстват на политическите приоритети за управленския мандат на новото правителството, съобщиха от Министерството на финансите.

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е в дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3% от брутния вътрешен продукт (БВП) с низходяща тенденция. Това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 г. и 2028 г. дефицитът намалява, съответно до 2,7% и 2,2% от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г., се предвижда държавният дълг да достигне съответно до: 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден в изготвения от Министерството на финансите бюджет проектобюджет да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., в размер на 4,5 млрд. лв.

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет, са предложени мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци, като сред тях са:

Усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.

Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия.

Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с "търговията" с касови бележки и съответно с източване на ДДС;

Оптимизиране на процеса по анализ на просрочените задължения чрез насочване на административния ресурс към задълженията с най-голям фискален ефект.

Правителството на Република България иска да станете военен, полицай или учител

Правителството на Република България иска да станете военен, полицай или учител

Бюджет 2025 превръща държавата в "Работодател на годината" за силовите професии

Осигурителната политика за периода 2025-2028 г. предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период, съответно от 1 април 2025 г. на 4130 лв., за 2026 г. - на 4430 лв., за 2027 г. - на 4730 лв. и за 2028 г. - на 5030 лв.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025-2028 г., са както следва:

В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. - от 933 лв. на 1077 лв., като ефектът в разходите е увеличение от 283,3 млн. лв.;

Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г., съответно 4430 лв. от 1 януари 2026 г., 4730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5030 от 1 януари 2028 г., като ефектът в разходите е увеличение от 33,2 млн. лв.;

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 април 2025 г. е 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;

Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;

За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 617,6 млн. лв.;

През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. (2284 лв.), като ефектът в бюджетните разходи е увеличение от 499 млн. лева.