Русия има намерение да обложи с допълнителни данъци минни компании и производители на торове, за да ограничи бюджетния дефицит, увеличен от военните разходи и по-слабите приходи от петрол. Министерството на финансите предлага извънреден налог върху приходите от злато, някои цветни метали и торове, възползвали се от поскъпването на суровините на световните пазари.
Предложената ставка е 20% върху приходите от злато и 30% за някои други минни компании и производители на торове, съобщава Bloomberg, позовавайки се на изявление на финансовото министерство. Мярката е част от по-широк пакет за затягане на бюджетната политика. Правителството се стреми да ограничи дефицита до около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2027 г., след като за тази година се очаква той да достигне до 3%.
Военните разходи обаче остават защитен приоритет. Планираният бюджет включва средства за оръжия и военна техника, модернизация на отбранителната промишленост, възнаграждения на военнослужещите и финансова подкрепа за техните семейства.
Москва търси приходи
Русия е вторият по големина производител на злато в света, водещ износител на торове и един от ключовите доставчици на редица цветни метали. Високите цени на тези суровини увеличават приходите на компаниите в сектора и дават възможност на държавата да търси допълнителни постъпления.
През януари цената на златото достигна рекордните над $5300 за тройунция. Макар оттогава да се е понижила, тя остава висока. Медта също се търгува близо до исторически върхове от над $14 000 за тон, а цените на редица други цветни метали остават силни. При торовете подкрепа за цените оказва войната в Иран, която доведе до затварянето на Ормузкия проток и засили опасенията за глобалните доставки.
На този фон руското правителство се опитва да компенсира натиска върху публичните финанси. Войната в Украйна, която навлиза в петата си година, и по-слабите приходи от енергийния сектор ограничават възможностите за покриване на растящите разходи.
Тъй като средствата за отбрана и социалните ангажименти остават до голяма степен защитени, властите търсят други източници на приходи и възможности за ограничаване на дефицита.
Дефицит над прогнозите
Миналата година руското правителство прогнозираше бюджетен дефицит от едва 1,2% от БВП за 2026 г. Военните разходи и по-слабите приходи от енергийния сектор обаче направиха тази цел непостижима. За периода януари-август дефицитът е достигнал около 2,5% от БВП.
Според премиера Михаил Мишустин приходите във федералния бюджет през 2027 г. се очаква да достигнат 43,3 трилиона рубли, или около $510 милиарда. Разходите са планирани на 48,8 трилиона рубли, което би означавало дефицит от 2,2% от БВП.
Финансовото министерство предлага и промяна в прага на цената на петрола, използван за определяне кога излишните приходи от енергийния сектор се заделят в резерв. Той ще бъде понижен от $58 на $50 за барел и ще остане на това ниво през целия тригодишен бюджетен период.
Според финансовия министър Антон Силуанов промяната трябва да направи публичните финанси по-малко уязвими към колебанията в цените на суровините.
По-високи данъци
Пакетът включва и по-широки промени в данъчното облагане на пасивните доходи. Министерството предлага ставките да бъдат увеличени от сегашния диапазон от 13% до 15% до между 13% и 22%.
Промяната ще засегне дивиденти и други доходи от дялово участие, лихви по депозити, сделки с ценни книжа и цифрови права, продажби на имоти и дялове, застрахователни обезщетения и дарения. Според предложението нискодоходните граждани и участниците във войната няма да бъдат засегнати. Предвижда се също 15% данък върху доходите от взаимни фондове, както и увеличение до 35% на ставката върху дивидентите, начислявани на чуждестранни лица за активи, замразени в Русия.
Фискалното затягане може да даде на Централната банка на Русия повече възможности да понижава лихвените проценти. Високите държавни разходи допринесоха за забавянето на темпа на намаляване на лихвите през тази година. Силуанов заяви по-рано, че финансовото министерство е съгласувало актуализираните бюджетни параметри с централната банка и че бюджетната политика трябва да създаде условия за смекчаване на паричната политика.
Икономистът на Bloomberg за Централна и Източна Европа и Русия Екатерина Власова обаче поставя под въпрос доколко планираната траектория на дефицита е реалистична. Според нея прогнозите за периода 2027-2029 г. предвиждат връщане към фискалното правило до 2029-а и бюджетна консолидация от около 2% от БВП за 3 години. Това обаче зависи от реалистичното планиране на разходите за отбрана.
USD
CHF
GBP
