Ако държавата изпълни собствените си разчети до края на годината, през последните два месеца ще трябва да направи разходи за около 14-15 милиарда евро, при положение че обичайно месечните разходи са между 4 и 5 милиарда евро. Това посочи членът на Фискалния съвет Любомир Дацов в разговор за изпълнението на бюджета и рисковете пред следващата бюджетна рамка.

По думите му подобна концентрация на разходи в края на годината е възможна, включително на база практиката от предходни години, но в сметките остават сериозни въпросителни. Само в перата за издръжка и субсидии според него има около 2,4 милиарда евро допълнителни разходи, които трябва да бъдат направени в оставащите два месеца. "Не е ясно за какво", коментира Дацов, като уточни, че това не са капиталови разходи и че Министерството на финансите дължи повече обяснения какво точно стои зад тези суми.

Според него част от разходите в края на годината са свързани и с прекласифициране между различни бюджетни пера. Той даде пример с около 500 милиона евро, които са прехвърлени от социални разходи към разходи за заплати, като отбеляза, че подобни операции се наблюдават почти всяка година и са свързани най-вече с европейски проекти.

Голям дефицит с еднократни разходи

Част от натиска върху дефицита тази година идва от еднократни плащания, включително по стари проекти и натрупани задължения. Именно тук според Дацов се крие една от особеностите на бюджетната картина, защото значителна част от тези разходи няма да се повторят през следващата година. Той посочва, че приключването на определени проекти само по себе си премахва близо 1 милиард евро от базата на дефицита за следващата година. Към това се добавят и плащания по стари задължения към общини, пътната инфраструктура и други проекти, които също са концентрирани в настоящата година.

По неговите сметки около 2-2,2% от БВП могат практически да отпаднат от базата на дефицита, без това да е резултат от структурна реформа или трайно ограничаване на разходите. Ако се стъпи на дефицит от около 5,5%, това означава, че базата за следващата година би била около 3,5%. Това прави пътя към по-нисък дефицит формално по-лесен, но според Дацов не решава основния въпрос дали приходната част на бюджета е достатъчно надеждна и дали държавата действително прави структурно фискално усилие.

Той е критичен и към начина, по който се представят част от реализираните икономии. По думите му свиването на разходите в голяма степен идва от ограничаване или отлагане на капиталовата програма, а не от трайно намаляване на текущите разходи.

Данъкът върху свръхпечалбата може да донесе много по-малко

Един от най-сериозните рискове Дацов вижда в приходната част на следващия бюджет. Според него част от намаляването на дефицита се крепи на еднократни данъчни приходи, сред които е и данъкът върху свръхпечалбата. Оценката, с която работи Фискалният съвет, показва, че дори при най-благоприятен сценарий приходите от този данък могат да достигнат около 368 милиона евро.

Ако обаче около 30% от засегнатите компании използват възможността да насочат част от средствата към инвестиции, средната оценка пада до около 211 милиона евро. Това поставя въпроса как ще бъде компенсирана разликата, ако планираните приходи не бъдат събрани. Според разговора един от реалните буфери остават капиталовите разходи. На практика това означава, че при по-слаби приходи държавата може отново да забави или ограничи част от инвестиционната програма, за да задържи дефицита в планираните рамки.

При останалата част от приходните мерки Дацов е по-умерен. По думите му общата прогноза за данъчните приходи е сравнително консервативна, но при част от допълнителните мерки оценката на Фискалния съвет е, че могат да бъдат събрани средно около 75% от планираните средства. Отделно от това той отправя критика към данъчната политика през последните години, която според него увеличава административната тежест за бизнеса, без да води до съответно повишаване на събираемостта. По думите му моделите не показват очаквания положителен ефект, а в някои случаи резултатът може да е дори отрицателен.

По-слаб растеж може да обърка сметките

По-големият риск според Дацов обаче остава липсата на достатъчен буфер при по-слабо развитие на икономиката. Той посочва, че прогнозата на Фискалния съвет за реалния икономически растеж през 2028 г. е близо два пъти по-ниска от тази на правителството. Според модела на съвета тогава икономиката навлиза в значително по-слаба фаза, а отрицателният output gap достига около 0,6-0,7%.

По думите му това не означава остра криза, но е сигнал за сериозно забавяне, което ще се пренесе пряко върху данъчните приходи и ще ограничи възможностите за структурни промени. Дацов подчертава още, че фискалната траектория формално може да отговаря на изискванията, но е изградена с твърде малък запас. Според него дори сравнително малко отклонение в макроикономическите параметри може да доведе до неизпълнение, а в бюджета липсва достатъчен цикличен буфер.

На този фон основният риск пред бюджета не е само в това колко ще похарчи държавата през последните седмици на годината, а дали следващата бюджетна рамка не е построена върху приходи и икономически допускания, които оставят твърде малко пространство за грешка.

Вижте целия разговор във видеото!