Около 1,53 млн. кв. м нови строителни площи са започнали да се изграждат в България през третото тримесечие на 2026 г. Това е с 27% по-малко спрямо същия период на миналата година и с около 43% под равнището от предходното тримесечие. В София обаче тенденцията е различна според сегмента. Докато жилищното строителство се забавя, при търговските и промишлено-складовите сгради се отчита значителен ръст.

Данните са от последния тримесечен доклад на Националния регистър за строителство и реконструкции (BCC.bg). Ноемврийският BCC Market Index също показва отслабване на активността. Индексът достига 120,2 пункта, най-ниската му стойност за последните три години, и е с 24,1% под нивото си от година по-рано.

Строителната активност пада до 3-годишно дъно

През периода юли-септември 2026 г. към реално строителство са преминали значително по-малко площи в сравнение с година по-рано. Стартираната разгъната застроена площ (РЗП) е важен показател за сектора, тъй като дава представа за обема на проектите, по които действително започват строителни дейности.

Спадът спрямо второто тримесечие достига около 43%. Отрицателната динамика на годишна база също показва, че потокът от нови проекти отслабва.

През ноември BCC Market Index достига 120,2 пункта спрямо 158,3 пункта година по-рано. За сравнение, през март показателят е бил 163,4 пункта. Въпреки спада индексът остава над дългосрочната си референтна стойност от 100 пункта, изчислена на база периода 2005-2025 г.

Инвестициите в имоти в страната достигат €472 млн.: свободните площи остават под 1%

Инвестициите в имоти в страната достигат €472 млн.: свободните площи остават под 1%

Продължаващият недостиг на свободни площи стимулира строителната активност

В София: По-малко жилища, но повече търговски и складови сгради

Разбивката на данните за София-град показва съществена разлика между отделните видове строителство. През ноември индексът за жилищните сгради достига 161,5 пункта, което е спад от 8,5% на годишна база.

При търговските сгради обаче е отчетен ръст от 116,3% до 131,8 пункта. При промишлените и складовите обекти увеличението е 46,6%, като индексът достига 160,2 пункта.

Така жилищното строителство в столицата губи скорост, докато бизнес имотите продължават да привличат инвестиции. Данните показват, че общото забавяне на сектора не засяга еднакво всички сегменти.

По-малко сделки и нови проекти

Забавянето на строителството съвпада с по-слаба активност и на пазара на недвижими имоти. По данни на Агенцията по вписванията през третото тримесечие на 2026 г. в България са вписани 45 312 продажби на недвижими имоти при 58 184 за същия период на 2025 г. Спадът е 22,1%. За първите девет месеца на годината понижението достига 18,8%.

Сделките намаляват и в големите градове: с 21,2% в София, 23,9% в Пловдив, 26,3% във Варна и 14,3% в Бургас.

По-малкият брой сделки и свиването на новото строителство очертават по-предпазлива пазарна среда. Ефектът им обаче е различен във времето. По-слабата активност на купувачите се вижда още сега, докато по-малкото нови проекти може да ограничи предлагането през следващите години.

Ако търсенето се възстанови, а новото строителство остане ограничено, в определени градове и сегменти може да се стигне до недостиг на нови имоти.

"Предприемачите имат ресурс и не са принудени да продават": Имотният пазар се охлажда, но цените едва ли ще тръгнат надолу

"Предприемачите имат ресурс и не са принудени да продават": Имотният пазар се охлажда, но цените едва ли ще тръгнат надолу

Най-сериозно ще бъдат засегнати посредниците, заяви пред Money.bg Илия Комитов, търговски директор на Urbana