Бърз достъп до финансов ресурс за проекти, които иначе просто не биха били възможни - така най-кратко може да се опише идеята зад Инвестиционната програма за общински проекти, управлявана от МРРБ. Целта - чрез подобряване на инфраструктурата и благоустройството да се спре изтичането на икономическа активност и млади хора да не бягат и постепенно да намалеят регионалните дисбаланси.
Резултатите обаче в много случаи по-скоро затвърждават заварената ситуация, отколкото да показват подобрение - 262 общини са сключили споразумения за 3477 проекта на обща стойност над 3 милиарда евро, като към юли реално активни средства (т.е. заявени в процес на проверка, одобрени и изплатени) са под 40% и Северна България окупира дъното на класацията при областните центрове.
Иначе казано - даже и когато имат достъп до инструменти за реализацията на важни инфраструктурни, ВиК и благоустройствени проекти, някои от най-нуждаещите се общини у нас се оказват неспособни да се възползват от тях.
Кърджали - и като област, и като неин център, е на първо място по активни средства. Градът има заявени, одобрени и платени 21,29 млн. евро при обща стойност на споразумението с МРРБ 25,56 млн. евро или 83,28%, а на областно равнище говорим за 62,62% или €37,73 млн. от общо €59,63.
На второ място е Бургас отново като област и град, като обаче заради големия брой проекти като абсолютна стойност на активни средства (€52,9 млн. за града и €117,3 млн. за областта) е лидер.
Областните центрове от Северна България са във втората половина на таблицата с изключение на Монтана. Най-зле по показател "Активни средства" е Русе - 2,46% или малко над 1 млн. евро при споразумение с МРРБ за близо 42 млн. евро.
И това - на фона на констатацията от миналата година на тогавашния регионален министър Иван Иванов, че "Русе е един от големите градове с мащабна инвестиционна програма, която ще бъде реализирана". Неслучайно и сега в социалните мрежи и местни медии се изсипват сериозни критики към местната власт.
Следват Плевен (6,48%), Разград (12,23%), Габрово (13,60%), Велико Търново (16,82%) и Варна (17,85%).
| № | Областен център | Стойност на споразумението | Активни средства | Активирани |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Кърджали | €25 564 594,06 | €21 290 339,86 | 83,28% |
| 2 | Бургас | €90 839 541,25 | €52 898 543,47 | 58,23% |
| 3 | Пазарджик | €21 939 278,97 | €12 011 276,25 | 54,75% |
| 4 | Стара Загора | €34 770 660,02 | €17 269 688,91 | 49,67% |
| 5 | Пловдив | €73 623 474,41 | €35 905 486,67 | 48,77% |
| 6 | Кюстендил | €25 867 012,32 | €11 758 876,89 | 45,46% |
| 7 | Монтана | €36 675 426,80 | €15 953 105,49 | 43,50% |
| 8 | София | €67 750 418,05 | €25 373 301,60 | 37,45% |
| 9 | Силистра | €44 226 781,47 | €16 419 052,29 | 37,12% |
| 10 | Хасково | €25 447 559,35 | €9 214 638,22 | 36,21% |
| 11 | Ямбол | €16 092 400,66 | €5 701 939,69 | 35,43% |
| 12 | Ловеч | €5 340 136,93 | €1 794 708,63 | 33,61% |
| 13 | Благоевград | €21 442 354,42 | €7 125 891,97 | 33,23% |
| 14 | Перник | €18 592 316,52 | €6 031 199,81 | 32,44% |
| 15 | Видин | €22 674 158,79 | €6 992 669,52 | 30,84% |
| 16 | Търговище | €26 758 051,57 | €7 330 250,64 | 27,39% |
| 17 | Шумен | €72 406 088,53 | €16 216 258,12 | 22,40% |
| 18 | Враца | €24 770 660,03 | €5 543 224,27 | 22,38% |
| 19 | Смолян | €13 174 110,73 | €2 835 611,65 | 21,52% |
| 20 | Добрич | €56 374 429,27 | €11 511 342,29 | 20,42% |
| 21 | Сливен | €30 843 836,11 | €5 871 518,55 | 19,04% |
| 22 | Варна | €78 945 460,49 | €14 092 410,25 | 17,85% |
| 23 | Велико Търново | €37 077 506,74 | €6 236 158,60 | 16,82% |
| 24 | Габрово | €58 645 178,77 | €7 977 556,26 | 13,60% |
| 25 | Разград | €22 935 019,91 | €2 804 596,32 | 12,23% |
| 26 | Плевен | €88 901 029,25 | €5 762 559,51 | 6,48% |
| 27 | Русе | €41 833 901,70 | €1 027 704,35 | 2,46% |
На равнище области най-зле с изпълнението на инвестиционната програма са в Габрово (21,81% активни средства), Разград (23,03%) и Плевен (23,31%).
Особено притеснително е, че сред областите, които изостават, са и тези, които имат най-тежки водни проблеми - а ресорният министър Иван Шишков многократно е посочвал, че именно програмата позволява да се реализират критично необходими ВиК проекти.
Не са важни само проектите и усвоените пари
Трудностите около общинските проекти в Северна България трябва да се гледат и през призмата на икономическото развитие на тези региони, подчертава пред Money.bg ръководителят на катедра "Регионално развитие" във факултет "Управление и администрация" на УНСС доц. д-р Георги Николов.
"През годините там някак се потисна предприемаческият интерес. Не можем да развиваме региони без малък и среден бизнес", категоричен е той.
Източник: УНСС
Сегашният вид на програмата идва след няколко други формата, изпробвани от различни по цвят и формат правителства през последните години. Винаги критиките са били свързани с рисковете от политизация на решенията какво ще се финансира и какво - не.
Според доц. Николов наличието на подобна инвестиционна програма е правилно, тъй като така общините могат да реализират проекти, за които от години не им достигат средства - както например е масовата ситуация с пречиствателните станции.
В същото време обаче той е категоричен: "Големият въпрос не е само колко проекта ще бъдат финансирани и какви средства ще бъдат усвоени, но и какъв измерим ефект ще имат върху живота на хората".
Затова и е важно не просто да се създава стратегически документ, а към него да има програма за изпълнение с периоди за отчитане на напредък и възможност на база събраните данни да се оптимизира цялата програма.
За доц. Николов именно засилването на наблюдението на самите стъпки по проектите е в правилната посока, но може да се направи и още по линия на правомощията на регионалните съвети за развитие, критериите за финансиране, териториалния баланс и отчитането на ползите за гражданите.
USD
CHF
GBP
