4 GW вятърни проекти в изчакване: най-евтиният енергиен ресурс на България остава неизползван

България разполага със значителен ветрови потенциал и с инвестиционни намерения за около 4 GW нови мощности, но бавните административни процедури, регулаторната непредвидимост и липсата на работещи пазарни механизми продължават да възпират тяхното развитие. Това е общият извод, около който се обединиха участниците в кръгла маса на тема "Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитие на вятърната енергия".

Председателят на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) Миглена Стоилова очерта мащаба на изоставането, като посочи, че вятърът вече е втори по дял източник на електроенергия в ЕС след ядрената енергия. Тя разполага с около 236 GW инсталирани мощности и близо 18% дял от потреблението.

България изостава спрямо съседите си

На този фон България остава с едва 0,71 GW инсталирани мощности и около 3,5% дял, изоставайки дори спрямо държави от региона като Гърция и Румъния. По думите й именно вятърната енергия е сред технологиите с най-ниски изравнени разходи за производство (LCOE) и може директно да допринесе за по-конкурентна цена на електроенергията за индустрията.

Данните на системния оператор допълват картината. Димитър Зарчев, ръководител ЦДУ в ЕСО ЕАД, посочи, че от края на 2024 г. до края на 2025 г. фотоволтаичните мощности нарастват с 31%, а батерийните системи - с над 1200%, докато вятърните мощности се увеличават с едва 0,7%.

Според него вятърът има "ключова допълваща роля, тъй като може да осигурява ВЕИ електроенергия именно в часовете и сезоните, когато слънчевото производство е ограничено - вечер и през зимата". Той акцентира и върху необходимостта от ускорено развитие на мрежата, включително в Североизточна България - регион с най-добър ветрови потенциал.

"От десетилетия у нас няма реализиран вятърен проект заради бюрокрация и дезинформация"

Когато е готова, магистрала Хемус ще заеме почти толкова земеделска земя, колкото всички ВЕИ проекти до момента

Валери Дреников, председател на Асоциацията на търговците на енергия в България, посочи, че без достатъчно вятърни мощности търговците трудно могат да предлагат по-стабилен, "базов" зелен продукт. Доминиращото соларно производство прави портфейлите силно зависими от краткосрочните пазари и метеорологичните условия, което води до висока волатилност и несигурност за бизнеса. По думите му дългосрочните договори за покупка на електроенергия (PPA) са ключовият механизъм за предвидимост, но развитието им у нас е ограничено от законови бариери, включително разпоредби в Закона за енергетиката.

Критика към средата за инвестиции отправи и Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт. Той посочи, че продължаващите непазарни намеси - тавани на приходите за производителите и универсалните компенсации за потребителите, изкривяват ценовите сигнали и обезкуражават дългосрочното договаряне. В резултат България остава силно зависима от краткосрочния пазар "ден напред", за разлика от тенденциите в ЕС, където делът на дългосрочните договори постепенно се възстановява.

Димитър Енчев, CWP Europe: България има потенциал да бъде AI хъб, но й трябва електроенергия. По възможност зелена

Страната ни не е изпуснала влака, заяви експертът пред Money.bg

Решения на европейско ниво

Темата беше поставена в по-широк контекст от Виктория Керелска от Европейската асоциация за вятърна енергия. Тя подчерта, че вятърната енергия се очаква да достигне около 50% от електропроизводството в ЕС до 2050 г., а решенията за ускоряване на сектора вече съществуват.

Ключовият проблем за България остава навременното и правилно транспониране на европейската рамка - по-бързи разрешителни процедури и третиране на ВЕИ като проект от обществен интерес. Като пример тя посочи Германия, която само за 1 година е издала разрешителни за 20 GW нови вятърни мощности, постигайки и по-ниски цени.

Неоспорим е позитивният финансов ефект от подобни механизми подчерта Светлин Писленски, асоцииран директор в ЕБВР. По думите му предвидимите приходи чрез PPA или договори за разлика (CfD) водят до по-ниска цена на капитала и директно се превръщат в по-евтина електроенергия за икономиката. Той даде примери от Румъния, където подобни инструменти вече работят.

Според националните цели България трябва да утрои вятърните си мощности в следващите 4 години, за да достигне близо 2 GW до 2030 г.