Колко задлъжнели са общините в България?

Приходите, разходите и дълговете на общините показват значителни разлики между икономически активните райони и тези с по-слабо развит потенциал. Това показват резултатите от изследване на Института за пазарна икономика.

Те са събрали данни от Шумен, Хасково, Търговище, Раднево, Казанлък, Сливен, Русе, Раковски, Плевен, Пазарджик, Кюстендил, Добрич, Габрово, Козлодуй, Враца, Видин, Велико Търново, Варна, Несебър, Бургас и Благоевград.

Това са 21 от общо 40 общини, формиращи икономическите центрове на България.

Самостоятелност чрез собствени приходи

Самостоятелността на общините се измерва основно чрез дела на собствените им приходи в общите постъпления. Средното ниво на този показател в страната е 19,2%, но Несебър (71%) и Варна (37,5%) изпъкват с високи нива на приходи, благодарение на развитата икономика и туризма, който подкрепя и пазара на недвижими имоти.

Местните данъци вървят нагоре: В кои общини тежестта е най-голяма

Най-често скоковете са веднага след местни избори, най-рядко - в годината на вота

В контраст, общини като Търговище (17,8%) и Раковски (16,0%) разчитат повече на държавни субсидии поради ограничените си собствени ресурси.

Финансово покритие на разходите

Покритието на разходите чрез собствени приходи е ключов индикатор за стабилността на местните бюджети. Средно за страната това покритие е 52,3%, а за анкетирани общини - 77,2%.

Плевен (111,5%) и Русе (91,5%) демонстрират успешно управление, осигурявайки не само покритие, но и излишъци. Това контрастира с Раковски (32,4%) и Търговище (45,8%), където местните власти са силно зависими от външна помощ.

Държавни субсидии и зависимости

Не всички общини в България получават изравнителни субсидии, които се отпускат на базата на финансови нужди. Самият факт, че една община получава такава помощ, е индикатор за трудности в самостоятелното финансиране, отбелязват от ИПИ.

Габрово и Перник изпревариха повечето български общини по икономическа активност

В страната живеят общо 2 835 000 икономически активни хора

Най-големи субсидии на глава от населението получават Видин (104 лв.), Казанлък (91,8 лв.) и Пазарджик (86,2 лв.), докато общини като Бургас (8,8 лв.) и Велико Търново (34,5 лв.) разчитат по-малко на този механизъм.

Нива на задлъжнялост

Задлъжнялостта е важен показател за финансовото управление. Средният дълг на общините като процент от собствените им приходи е 39,8%. Общини като Несебър (9,2%) и Търговище (12,5%) поддържат ниски нива на задлъжнялост, което им позволява по-гъвкаво управление на бюджета.

В противоположност, Благоевград (83,4%), Варна (79,4%) и Враца (80,8%) се борят с високи нива на дълг, което ограничава капацитета им за инвестиции и създава дългосрочни финансови рискове.

Дългът на глава от населението дава представа за финансовата тежест върху местната общност. Средният дълг на човек в страната е 229 лв., но общини като Варна (519 лв.) и Враца (422 лв.) надвишават значително този показател.

Високите стойности често са свързани с големи инфраструктурни проекти, които увеличават задлъжнялостта, но също така повишават риска за бъдещите бюджети, особено при недостатъчно високи приходи.

Прекомерните просрочени задължения сигнализират за критично финансово състояние. В Пазарджик (57,87%) и Благоевград (15,24%) просрочените задължения са обезпокоително високи. Това изисква сериозни стратегии за оптимизация на разходите и дългосрочна стабилизация, категорични са експертите.

Разходи за персонал и инвестиции

Средният дял на разходите за персонал в страната е 55,8%. Общини като Плевен (67,0%) и Благоевград (68,9%) насочват значителна част от бюджета към заплати, което ограничава инвестиционните им възможности.

В същото време, Несебър и Варна разполагат с повече ресурси за инфраструктурни проекти, благодарение на по-ниския дял на тези разходи.

Бюджетно салдо и баланс

Фискалното салдо на общините е финален показател за финансовата стабилност. Докато 7 от 21 общини имат положително салдо, Несебър (-684 лв. на човек) и Видин (-304 лв. на човек) се отличават със значителни дефицити. Това подчертава необходимостта от строги мерки за управление на разходите.

Двете общини имат и събираемост на данъка върху недвижимите имоти под средната за страната.