Икономист: Украйна е буфер и Европа ще я подкрепя, докато Русия съществува на картата

Украинската икономика не е запазила относителната си стабилност по време на пълномащабната война благодарение на здрави икономически основи, а основно заради мащабната макрофинансова помощ от Европа. Това твърди икономистът Олег Пендзин пред украинската информационна агенция УНИАН.

"Тази стабилност е пряко следствие от макрофинансовата помощ. Ние се борим в дългове от първия ден на войната", казва той. По думите му около половината от средствата, които държавата харчи през бюджета, фактически се вземат назаем.

Пендзин посочва около €90 милиарда макрофинансова подкрепа от ЕС като ключов фактор за запазването на социалната система. Според него без тези средства "цялата социална програма моментално би се разпаднала". Това означава, че не би имало достатъчно пари за социални помощи, заплати на бюджетните служители, подкрепа за хората с ниски доходи и пенсии.

"По същество половината от това, което харчим в бюджета, го вземаме назаем", казва икономистът. Той подчертава, че оценката за състоянието на украинската икономика трябва да отчита именно тази зависимост от външното финансиране.

5000 камиона вместо един кораб: Русия удря най-важния износен канал на Украйна

Особено сериозен е натискът върху пристанищата в Одеска област

Европа ще финансира Украйна, докато Русия остава заплаха

Според Пендзин причината Европа да продължава да подкрепя Украйна е не само икономическа, а преди всичко свързана със сигурността. Той разглежда Украйна като гранична държава, която на практика служи като буфер между по-развитите европейски икономики и потенциална военна заплаха.

"Граничната страна съществува единствено на базата на финансови инжекции и помощ - включително оръжия, единствено за да бъде щит", казва икономистът.

По думите му тази логика ще действа, докато Русия остава потенциална заплаха за Европа.

"Това вероятно ще се случва, докато нашият агресивен съсед съществува на картата на света", посочва Пендзин, като допуска, че в Русия могат да настъпят различни процеси, включително дезинтеграция, но подчертава, че не знае дали това ще се случи.

Оттук идва и една от най-песимистичните му прогнози за украинската икономика - че след края на активните бойни действия не трябва автоматично да се очаква огромен приток на частни инвестиции.

Дори при прекратяване на активните бойни действия Русия ще остане непосредствено до Украйна, посочва Пендзин. "Първият въпрос на всеки инвеститор е сигурността. Докато Русия е наблизо, какво ще бъде усещането за сигурност?", казва той. Според него именно концепцията за "фронтир" предполага, че капиталът ще бъде концентриран най-вече в отрасли, които гарантират отбранителната способност на страната.

"Инвеститор никога няма да вложи пари в страна, която утре може отново да се окаже във война", категоричен е икономистът.

Цивилният бизнес, според тази логика, ще се развива основно в рамките на производството на стоки и услуги за местното население. На този фон големи инвестиции в предприятия с висок експортен потенциал ще бъдат много по-трудни за привличане.

Това означава и че високият държавен дълг не е основният проблем за Украйна в момента. Пендзин посочва, че външните заеми вече надхвърлят годишния БВП на страната, докато при нормални условия според него дългът би трябвало да е до около 60% от БВП.

"В мирно време това би било желателно. Но във военно време, когато единствената алтернатива е: или вземате кредити и оцелявате, или не вземате кредити и умирате - въпросът не стои", казва той.

По думите му сегашните заеми са и значително по-благоприятни от тези, които Украйна би получила на международните финансови пазари.

Украинските дронове и "индустриалният айсберг"

Пендзин е скептичен и към представата, че бързото развитие на украинската военна индустрия означава, че страната вече е изградила самодостатъчен високотехнологичен сектор.

Украйна действително произвежда и сглобява голям брой дронове, но според икономиста голяма част от елементната база - двигатели, системи за насочване, витла и други компоненти, всъщност идва от Китай.

"Украйна сглобява дронове. А откъде идва елементната база? Двигатели, системи за насочване, витла - те също ли са украински? Не. По-голямата част от елементната база, която днес отива за изграждането на дронове, идва от Китай", казва той.

"За всяка самодостатъчна икономика военно-промишленият комплекс е върхът на индустриалния айсберг. А ние нямаме индустриален айсберг. Имаме деиндустриализация по пълна програма", заявява икономистът.

Според него това е критична слабост. Ако Китай по политически причини ограничи доставките на компоненти, Украйна би се оказала пред сериозен проблем с поддържането на производството.

"Представете си, че Китай по някакви свои политически причини реши да ограничи доставките на елементната база за Украйна. Колко дрона ще сглобим?", пита той. По думите му Китай доставя компоненти и на Украйна, и на Русия, тъй като това е икономически изгодно.

Как Тръмп иска да се възползва от редкоземни елементи за милиарди от Украйна

Украйна има находища на 22 от 34-те минерала, определени от ЕС като критични

Сделката за украинските недра: "Скептичен съм"

Икономистът е песимистичен и за бързото развитие на минералните ресурси на Украйна след споразумението със САЩ.

"Аз съм много скептичен", казва Пендзин. По думите му разработването на находищата изисква нови геоложки проучвания, изясняване на собствеността върху земята, евентуалното й изкупуване от частни собственици и преминаване през множество юридически процедури.

"До момента на започване на инвестирането на първия долар там има огромно количество чисто юридически особености", посочва той. Пендзин твърди още, че след подписването на споразумението не е инвестиран "дори 1 долар" от компания.

Според него основният въпрос пред всеки инвеститор остава сигурността. Затова той очаква най-вече инвестиции във военно-промишления комплекс.

"Тук винаги ще има пазар за военна техника и оръжия, който ще бъде финансиран и с европейски пари. Всичко останало - според възможностите", казва икономистът.

Земеделието може да се окаже пречка пред ЕС

Пендзин определя себе си като евроскептик и смята, че дори проблемът със сигурността да бъде решен, икономическата интеграция на Украйна в ЕС ще бъде изключително трудна. Основният му аргумент е селското стопанство.

Експертът подчертава, че европейското земеделие е силно субсидирано. Той посочва около €9,5 милиарда годишни субсидии за френските фермери и около €6,5 милиарда за полските.

"Европа е изградила аграрен социализъм. Тя плаща огромни субсидии на фермерите само за да не фалират", казва Пендзин.

Затова според него Полша няма интерес да допусне огромен конкурент на собствения си селскостопански пазар. Той посочва и протестите на фермерите в различни държави като пример за съпротивата срещу украинската земеделска продукция.

"Готови ли са днес поляците да се откажат от тези пари? Мисля, че не. Те са най-активните в протестите срещу всякакви украински селскостопански продукти", коментира той.

По думите му подобен проблем вече се вижда и в Молдова, чиито фермери също разглеждат украинската селскостопанска продукция като конкурентна. Според Пендзин именно икономическите, а не историческите и политическите въпроси могат да се окажат най-голямата пречка пред присъединяването на Украйна към ЕС.

"Мисля, че най-големият камък за препъване по пътя ни към Европа няма да бъдат въпросите за Бандера или войниците от УПА, а именно икономическите въпроси", казва той.

И проблемът според него не се изчерпва със земеделието.

"Говорим за селско стопанство, но европейският пазар за метали също е напълно затворен за Украйна", подчерта Пендзин. По думите му Украйна традиционно е разчитала основно на две големи експортни опори - селско стопанство и металургия. Освен тях той посочва ограничена агрохимическа индустрия, докато високотехнологичните стоки се внасят.

Руска атака парализира зърнения износ на Украйна

Около 45 000 тона пшеница и 9000 тона олио са унищожени