Годишният обем на музикалния пазар в България през 2025 г. е 145 милиона евро, превръщайки го в една от най-големите културни индустрии в страната. Това показва национално проучване на Асоциацията на независимите музикални изпълнители и продуценти (АНМИП) и агенция KANTAR. Тенденцията за засилваща се роля на стрийминг услугите продължава, като достигат 9,5 милиона евро, утроявайки обема си през последните пет години.
Авторите на доклада отбелязват, че тази цифра вероятно е значително по-малка от реалната, защото части от сектора (живи концерти в клубове и заведения, събития с безплатен вход, монетизация от YouTube и др.) не могат да бъдат отчетени. Националната статистика също не обхваща голяма част от дейността на индустрията.
Въпреки това, от Асоциацията смятат, "че ръстът върви не плавно, а доста стремглаво нагоре", поради което предвиждат значително по-големи суми в края на настоящата година. Част от причините са свързани с повишаването на цените, но друга е благодарение на повишената покупателна способност не само на българските граждани, но и на нашите съседки, както и на засиленото желание за консумиране на култура.
Двигатели на растеж
Според проучването в основата на 80% от музикалния пазар са разходите на крайните потребители, като продажбата на билети за концерти и фестивали генерира близо 57% от приходите в индустрията.
"Броят на концертите се е увеличил десет пъти за последните пет години, като през 2026 г. най-вероятно ще видим още по-голям ръст. Посещенията на музикални събития пък са се увеличили 20 пъти, достигайки 2,7 милиона души годишно, което е наистина една много сериозна цифра", обясни Рут Колева - председател на Управителния съвет.
Източник: money.bg
Важно е да се отбележи, че освен за музикалния сектор, подобни събития допринасят и за други браншове като хотелиерския, ресторантьорския, туристическия и транспортния чрез така наречените "сателитни разходи", осигуряват работни позиции и изграждат добър регионален и национален имидж.
"Хора идват в България и прекарват 5-6 дни, седмица, да посетят музикално събитие на любимия си артист... и остават тук, за да посетят културни забележителности, да опознаят държавата", обясняват още от Асоциацията.
От друга страна, авторските и сродните права представляват 18% от приходите, а физическите и дигиталните покупки на музика - едва 2%.
"Много голям двигател на тези резултати са младите хора под 30 години. Те купуват билети, мърч, физически носители... Артисти и групи в България продават хиляди бройки физически носители напоследък."
Подкрепа от институциите
Според организацията всяко 1 евро, инвестирано в музика, има 5 евро възвръщаемост. Анализът показва, че страната ни има капацитет да утрои международния си музикален потенциал при наличието на по-голяма подкрепа от институциите, целенасочена държавна политика и съвместна работа между отделните субекти в сектора.
"Самата индустрия не се припознава от много министерства, включително Министерство на иновациите. Сложени сме само в сектор култура и не излизаме от него, докато музиката показва, че е доста по-широкоспектърна... и както виждаме, обемът на пазара е по-голям, отколкото бюджета на държавата за култура, което е един много интересен феномен."
Според експертите българските артисти имат реален шанс за международен пробив, но в България липсва държавно финансирана експортна структура, каквато има в почти всяка европейска страна.
"В същото време индустрията се развива, въпреки ограничената инфраструктура и минималната публична подкрепа. Това е много важно да се спомене, защото основната идея на това проучване е да покаже, че тук говорим за индустрия, за нещо, което допринася за българската икономика - влиза обратно под формата на данъци, на консумация. Трябва да спрем да гледаме на музиката просто като на нещо нематериално, което облагодетелства човешкия дух", изтъкват от АНМИП.
Благодарение на финансиране на проект на Асоциацията по Плана за възстановяване и устойчивост, присъствието на български артисти на най-големите европейски форуми за музика се е увеличило. Това води до международно разпознаване и покани за големи фестивали.
От друга страна, балканските изпълнители успяват да получат много по-малък процент финансиране по програма "Творческа Европа", отколкото другите европейски творци. Причините за това са недостатъчно разбиране на региона и изграждане на имидж на "хора, които могат да оцеляват и с много малко ресурс успяват да създадат големи неща", допълват още от сектора.
USD
CHF
EUR
GBP
