Над половината от младите европейци на възраст 15-34 години със средно или високо образование (56,4%) са удовлетворени от работата, която работят и съобщават, че тя съответства на ученото в университета. Пазарът на труда в Европа преминава през сериозна структурна трансформация, но един традиционен проблем остава нерешен. Разминаването между академичната подготовка и реалните нужди на бизнеса е навсякъде в Европейския съюз. Това показват данните на Евростат за 2024 г., публикувани в средата на февруари тази година.

В България малко 53,1% от младите, завършили високо ниво на образование, казват, че то им е полезно в работата до голяма степен. Едва 26,5% от тези, които са завършили средно или ниско ниво, срещат разбиране от наученото на работното място. Демографската криза и структурният недостиг на работна ръка принуждават работодателите да наемат млади специалисти независимо от точния им профил. Бизнесът на практика поема ролята на образователна институция, инвестирайки сериозни средства в пълна преквалификация на новите си служители.

ИТ и медицина - инвестиция със сигурна доходност

Според детайлния анализ най-сигурна реализация имат завършилите здравеопазване и социални грижи. Там 80,6% от младите специалисти се реализират директно по специалността си, превръщайки медицинското образование в най-нискорисковия кариерен актив.

Веднага след тях се нарежда технологичният сектор. Информационните и комуникационни технологии задържат 77% от кадрите си по същата професионална пътека. Това не е изненада предвид хроничния глад за дигитални умения в корпоративния сектор и стартовите възнаграждения, които в много европейски столици бързо надхвърлят границата от 2500-3000 евро месечно. Образователната сфера също показва висока степен на задържане на кадри (73,6%).

Преквалифицирай или изчезваш

На другия полюс е икономическата реалност за завършилите хуманитарни науки и изкуства. Над 50% от завършилите с подобни дипломи изпитват сериозни трудности да монетизират знанията си и да намерят позиция, отговаряща на ценза им. Сходна е ситуацията при социалните науки, в журналистиката и в сферата на услугите с до 59%.

Това принуждава огромен процент от младите специалисти да се преквалифицират или да приемат позиции, изискващи по-ниско ниво на компетенции, което от своя страна води до скрита безработица и неефективно разпределение на човешкия капитал.

Абсолютните лидери по ефективност не са традиционните западни сили, а балтийските държави. Латвия и Литва демонстрират гъвкавост и създават почти перфектна среда, в която бизнесът "изсмуква" студентите веднага след завършването им със стойност над 75%. Веднага след тях се нарежда индустриалният двигател Германия, където дълголетните традиции на дуалното обучение гарантират, че гигантите получават точно кадрите, от които се нуждаят.

В рязък контраст с тях младите хора в Италия (41,6%), Словакия (46,2%) и Дания (47,1%) изпитват най-сериозни затруднения при намирането на работа, която да съответства във висока степен на придобитото от тях образование.