Провалът на глобалните преговори за намаляване на пластмасата оказва натиск върху бизнеса, включително у нас

Провалът на тригодишните преговори за създаване на глобален договор за ограничаване на замърсяването с пластмаса ще окаже по-голям натиск върху компаниите да преосмислят употребата си на еднократна пластмаса, съобщава Emergink Risks. Това засяга пряко и българският бизнес. 

Едно от иновативните решения за управлението на пластмасовите отпадъци вкючва т. нар. "пластмасови кредити". Компаниите трябва да поемат отговорност за употребата и отпадъците от пластмаса чрез (засега) доброволни действия. Точно тук идва и въпросното иновативно решение. На практика то означава - бизнесът купуваа пластмасови кредити въз основа на теглото пластмаса, което произвежда.

Компаниите се насърчават да измерват пластмасовия си отпечатък, след което да купуват пластмасови кредити, като плащат за еквивалентно количество, което трябва да бъде премахнато от околната среда. Ако дадена компания има пластмасов отпечатък от 10 000 кг, то тя купува 10 000 пластмасови кредита.

За върната празна пластмасова бутилка - ще получаваме около 20 ст. в бъдеще

Как ще се прилага у нас Депозитната система за връщане на опаковки

Неразбирателство относно пластмасата

"Пластмасов провал". Така може да обобщим случващото се, след като 170 държави не успяха да постигнат споразумение на срещата на върха на ООН миналата седмица, въпреки прогнозите, че производството на пластмаса ще се утрои до 2060-а година.

Договорът имаше за цел също така да се насочи към управлението на отпадъците, вредните химикали, пластмасите за еднократна употреба и механизмите за финансиране на развиващите се страни.

След липсата на глобално споразумение, отговорността за управление на кризата с пластмасите ще падне върху отделните държави и компании. Затова по-горе дадохме и примерът с българските компании.

"Отделните компании може да се сблъскат с натиск да бъдат по-прозрачни относно употребата на пластмаси. След три години разговори, държавите не успяха да се споразумеят за разпоредбите на обвързващ глобален договор, който намалява потреблението на пластмаса", обяснява Джошуа Шерард-Бюхай, ESG анализатор в Hargreaves Lansdown.

Източник: iStock

Договорът имаше за цел да определи правно обвързващи ограничения за производството на пластмаса, да подобри управлението на отпадъците, рециклирането и дизайна на продуктите, да премахне опасните химикали от пластмасите и да създаде механизми за финансиране в подкрепа на развиващите се страни.

Докато приемането на Парижкото споразумение преди десетилетие показа, че международното сътрудничество и консенсус са възможни по въпросите на устойчивостта, днешният политически климат предполага, че отговорността ще падне върху отделните държави и компании, коментират експертите.

Ефектът върху компаниите

Компаниите в нефтения и газовия сектор ще бъдат особено заинтересовани от резултата, тъй като производството нагоре по веригата е било в обхвата на договора. Също така, потребителските стоки и стоките от първа необходимост, както и много други производители на продукти, вероятно ще възприемат случващото се днес като сигнал, че политиката е малко вероятно да се промени скоро.

"Днес 56 компании са отговорни за 50% от замърсяването с пластмаса в света. Инвеститорите, които желаят да насърчат положителни действия по отношение на пластмасата, трябва да гледат отвъд компаниите, които имат само схеми за рециклиране, и към тези, които се фокусират върху постепенното премахване на пластмасите за еднократна употреба и девствените пластмаси.

Ангажирането с компаниите за осигуряване на прозрачно отчитане и напредък по плановете за намаляване ще бъде ключово за насърчаване на напредъка", коментира Шерард-Бюха 

Експертите по климата подчертават, че ключовото разделение и фундаменталният въпрос, по който страните не могат да се споразумеят, е дали даден колективен договор трябва да се справи с пластмасите при източника - чрез намаляване на производството - или да се фокусира върху управлението на замърсяването, което произтича от него.

Влиятелна група държави смятат, че по-добрата инфраструктура за събиране и рециклиране на отпадъци е в основата на всяко работещо решение. 

"Светът трябва да действа"

"Настоящият момент предлага реална възможност да препроектираме системата за това как произвеждаме и използваме пластмаси и да изградим кръгова икономика. Ясните глобални правила могат да отключат иновациите, да мащабират решенията и да осигурят реални икономически и социални ползи за хората и бизнеса навсякъде", казва Роб Опсомер, изпълнителен директор за "Пластмаси и финанси" в Ellen MacArthur Foundation. 

"По-голямата част от правителствата и гражданите подкрепят амбициозен, ефективен и правно обвързващ договор на ООН, който се занимава с пълния жизнен цикъл на пластмасите. Такъв договор би трябвало да включва ключови елементи като ограничения и постепенно премахване на проблемни продукти и химикали, които будят безпокойство, заедно с мерки за продуктов дизайн и стабилни механизми за прилагане."

Бизнес коалицията за глобален договор за пластмасите, представляваща над 290 бизнеса, финансови институции и неправителствени организации, подкрепя същия призив. Сега е ред на правителствата да го изпълнят.