Един от основните елементи на "кръговата икономика" е многократно използване на материалите, изразяващо се и в н.нар. Депозитната система за връщане на опаковки от безалкохолни напитки (пластмасови и кенчета).

Въпросната Депозитна система ще се прилага за използвани бутилки от безалкохолни напитки до 3 литра, както и кенчета. Целта е всички по веригата - производители, търговци, оператора на системата и най-вече гражданите - да са заинтересовани от участие в тази система и съответно връщане на празните бутилки. Това разясни по време на семинар в София Анна Ларсон (Швеция), директор "Развитие на кръговата икономика" в RELOOP - международна неправителствена организация, специализирана в изследването, разработването и въвеждането на системи за устойчиво управление на ресурсите.

Снимка 738234

Източник: АПБНБ

До 2030 година е крайният срок за въвеждане на системата в страните от ЕС, до тогава най-късно би могло да се постигне 90% връщане на празните опаковки и поне 30% конвертиран (рециклиран) материал, вложен във всяка нова бутилка.

Амбицията е системата да заработи у нас от началото на 2028 г., а през 2029 г. вече да се изпълнява изискването за влагане на поне 30% конвертиран материал.

Към момента съответният закон се доработва в Министерството на околната среда и водите, след което ще има обществено обсъждане, преди да стигне до обсъждане и приемане в Народното събрание. Към момента вече в 18 страни от Европа се прилага Депозитната система за връщане на опаковки, вкл. в Румъния и Гърция, където въвеждането й наскоро стартира.

По думите на Анна Ларсон, към момента едни от основните предизвикателства за решаване във връзка с въвеждането на Депозитната система в България (а и в други европейски страни където още не е въведена) е решаването на въпросите свързани с броя и обема на празните опаковки, както и не допускане на тяхното замърсяване.

Депозитната система би трябвало да се управлява от всички производители на безалкохолни напитки. "Никоя Депозитна система в Европа не е безплатна" подчерта европейският експерт. По думите й, системата трябва да е организирана така, че да не допуска измами и неточности. Ларсон уточни, че "депозитните системи са единствените на национално ниво, докато другите системи за управление на отпадъците се организират на регионално ниво".

Снимка 738235

Източник: АПБНБ

Анна Ларсон, както и Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) подчертаха, че системният оператор трябва да е определен от самите производители на напитки и да е частен, а не да е държавата или фирма, определена от държавата. В тази връзка Ларсон сподели, че при срещата й наскоро с българския министър на околната среда и водите с изненада е разбрала, че у нас сериозно се обсъжда варианта оператор на Депозитната система да е държавата - независимо че в 16 от 18-те въвели я досега европейски държави, той е частен.

Жана Величкова от своя страна коментира по време на семинара - както вече обяви в разговор с Money.bg през юли - че празните опаковки от безалкохолни напитки ще имат определена стойност, която в работния вариант е 20 ст. или 10 евроцента, независимо от големината на опаковката (до 3 л) и вида напитка. На витрините в магазините би трябвало да е написана посочена стойност. "Това е един вид опаковката да се дава под наем на потребителите и те след консумация на напитката я връщат и получават "депозита", поясни Величкова тогава за Money.bg.

Всеки би могъл да връща какъвто брой празни бутилки с етикет в добро състояние има - като събирането ще може да става ръчно и машинно - и съответно да получи стойността на опаковките. Например при върнати 5 празни пластмасови бутилки, върналият ги получава 1 лев (или съответно стойността в евро).

През 2030 г., би трябвало празни бутилки да могат да се приемат във всички търговски обекти у нас, малки и големи, като те ще бъдат компенсирани за тази си дейност.

Производителите на безалкохолни напитки у нас биха искали да работят предимно с българска (конвертирана) суровина за опаковките, увери отново изпълнителният директор на АПБНБ.

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия обърна внимание на факта, че у нас има над 20 000 търговци "на дребно", които за да прилагат Депозитната система, би трябвало да отделят макар и малко допълнителна площ - както търговска, така и складова - за да осигурят събиране и временно съхранение на върнатите от гражданите празни бутилки, което също би трябвало да им бъде компенсирано. Вълканов също подчерта, че операторът на Депозитната система не трябва да е държавата - както показва и европейският модел.

По време на семинара стана ясно, че според европейския опит, Депозитната система започва реално да функционира около две години след определяне на системния оператор, а у нас той още не е определен.