Къде спи европейският капитал?

Европа е един от най-богатите региони в света. Но на капиталовите пазари тя изглежда като регион, който не вярва в собствените си компании.

Домакинствата в Европейския съюз държат над 11 трилиона евро в банкови депозити, а още трилиони са паркирани в нискодоходни спестовни продукти и облигации. В същото време европейските инвестиционни фондове управляват активи за над 21 трилиона евро.

И въпреки този огромен капитал, европейските фондови пазари са пълни с глобални компании, които се търгуват на оценки, типични за развиващи се пазари.

Разликата със Съединените щати е драматична. Около 58% от американските домакинства притежават акции, докато в Европа този дял остава под 20%. Европейските спестители предпочитат депозити и недвижими имоти, а капиталовите пазари често остават второстепенни.

Резултатът е парадоксален: много европейски компании са печеливши, глобално конкурентни и стабилни, но се търгуват на оценки, които изглеждат по-подходящи за икономики с висока несигурност.

Няколко примера показват колко дълбок е този дисбаланс.

Френската фармацевтична компания Sanofi е една от най-големите биофармацевтични групи в света с годишни приходи от около 46.7 милиарда долара и нетна печалба близо 5 милиарда долара. Въпреки това компанията се търгува при forward P/E около 8.8, което е по-ниско от оценките на много индустриални компании. Пазарната капитализация е около 106 милиарда долара, а дивидентната доходност надхвърля 5%.

Фармацевтична компания Sanofi ще направи най-голямата си досега инвестиция в Китай - за 1 млрд. евро

Новият огромен завод ще произвежда инсулин

Подобна картина се вижда и в технологичния сектор.

Френската IT компания Sopra Steria генерира годишни приходи от около 5.6 милиарда евро и печалба близо 300 милиона евро, като оперативният марж достига почти 9%. Въпреки това компанията се търгува при P/E под 9 и EV/EBITDA около 5 — нива, които на американския пазар обикновено се срещат при силно циклични компании.

Друг пример е TeamViewer, германската софтуерна компания, чиято платформа се използва от милиони потребители по света. Компанията генерира над 740 милиона евро приходи, оперативен марж близо 36% и силен свободен паричен поток. Въпреки това акциите се търгуват при forward P/E около 4.7, след като цената им е паднала с повече от 60% през последната година.

Източник: iStock

Дори компании с глобално лидерство не са имунизирани срещу този "европейски дисконт".

Френската софтуерна група Dassault Systèmes, чиито платформи се използват от индустриални гиганти като Airbus, Boeing и Tesla, генерира приходи над 6 милиарда евро и оперативен марж над 30%. Въпреки това компанията се търгува при forward P/E около 13.7, което е значително по-ниско от оценките на много американски софтуерни компании.

Най-драматичният пример може би е Teleperformance.

Компанията е глобален лидер в аутсорсинга на бизнес услуги и обслужването на клиенти. С годишни приходи над 10 милиарда евро, EBITDA от около 1.6 милиарда евро и свободен паричен поток над 1 милиард евро, Teleperformance изглежда като стабилен глобален бизнес.

Но пазарът я оценява така, сякаш е в структурен спад.

Акциите на компанията се търгуват при P/E около 6 и forward P/E под 4, а EV/EBITDA е едва 3.8. В същото време дивидентът е около 4.5 евро на акция, което означава дивидентна доходност близо 9%.

Подобни оценки са изключително редки на американските пазари, освен ако компанията не е в сериозни финансови проблеми.

В Европа обаче те често се срещат при стабилни и печеливши компании.

Европейските компании, които съкращават работни места заради забавящата се икономика и митата

От производители в автомобилната индустрия до фирми за полупроводници и пивоварна

Причините за този феномен са добре известни. Европейската финансова система традиционно разчита повече на банки, отколкото на капиталови пазари. Около 70% от корпоративното финансиране в Европа идва от банкови кредити, докато в САЩ компаниите разчитат много повече на фондовите пазари.

Пенсионната система също играе роля. Американските пенсионни фондове управляват активи за над 40 трилиона долара, докато европейските пенсионни активи са значително по-малки. Това означава по-малко структурен капитал, който да подкрепя местните борси.

Резултатът е хроничен ликвиден дисконт, който натиска оценките на европейските компании.

Историята на финансовите пазари показва, че подобни периоди рядко продължават вечно. Когато капиталът започне да се връща към подценени пазари, корекциите в оценките могат да бъдат бързи и значителни.

Иронията е, че европейските инвеститори може да се окажат сред последните, които ще се възползват от този процес.

Защото най-голямата грешка на пазарите често не е, че инвеститорите купуват твърде рано.

А че започват да купуват едва когато активите вече са поскъпнали.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари!