Две от най-амбициозните отбранителни проекти на Европа — изтребителят от следващо поколение NGF и разузнавателният дрон Eurodrone, са изправени пред сериозна криза, а зад провала им стоят едни и същи участници и едни и същи неразрешени противоречия.

Преговорите между Airbus и Dassault за следващата фаза на програмата за изтребителя от следващо поколение (NGF) в рамките на европейската програма FCAS са на практика замразени. Източник на Breaking Defense от индустрията коментира, че провалът "почти сигурно" предстои.

Новият европейски изтребител ще има AI още от чертожната дъска

Новият европейски изтребител ще има AI още от чертожната дъска

Пилотът вече ще е в много по-различна роля

След приключването на Фаза 1B през април, без договореност за Фаза 2, програмата е обречена. Срещите между Берлин и Париж за разрешаване на спора относно лидерството и разпределението на работата търпят закъснения, а политическите противоречия се оказват "по-трудни, отколкото изглеждат на пръв поглед".

Най-вероятният изход е раздялата: Германия и Испания да разработят свой изтребител, а Франция — собствен. Това би направило FCAS "по-устойчива" рамка за споделяне на технологии, тъй като изискванията на трите въоръжени сили винаги са се разминавали — Париж залага на самолет, способен да действа от самолетоносач, докато Берлин търси машина за въздушно превъзходство.

По абсолютно същия начин преди 40 години Франция се отказа от Eurofighter и си разработи Rafale - след години съвместна работа по програмата.

Как съперничеството между Париж и Берлин провали плановете за общ европейски изтребител

Как съперничеството между Париж и Берлин провали плановете за общ европейски изтребител

FCAS се очертава като грандиозно бизнес и политическо фиаско

На фона на тези перспективи Белгия реагира остро: "Лудост е. Три различни самолета е твърде скъпо. По-добре е да има една голяма програма", заяви белгийският министър на отбраната Тео Франкен, напомняйки, че Италия, Великобритания и Япония вече разработват собствена платформа по програмата GCAP.

Паралелно с това Франция изглежда готова да се оттегли и от Eurodrone — съвместния дрон проект с Германия, Италия и Испания, чиято прогнозна стойност е 7,3 милиарда долара. Програмата, стартирала още през 2015 г., е съпътствана от закъснения и раздути разходи: първият полет е отложен от 2024 за 2027 г., а едва наскоро бе завършен критичният преглед на конструкцията — цели десет години след старта.

Освен тайминга, съмнителна е и бойната приложимост на 13-тонния дрон: в съвременните условия той би представлявал лесна мишена за противовъздушна отбрана, а нишата на ударните дронове тип Reaper все повече се запълва от по-леки и маневрени системи.

Възможността да остава във въздуха дълго време може да го направи полезен за патрулиране или далечно радарно наблюдение, но въпросът е дали след 2030 г., когато се очаква бойното му разгръщане, той ще е все още актуален. Освен това и при патрулните системи вече има по-евтини варианти - включително военната версия на Black Swan на българската компания Dronamics.

Не без значение е, че Франция е изразявала резерви към Eurodrone още от 2019 г., критикувайки германските технически условия и определяйки дрона като твърде тежък за износ. Оттеглянето й изглежда предрешено и от факта, че Париж вече пренасочва средства към собствения си проект Aarok.

Двата провала разкриват системен проблем: европейското отбранително сътрудничество се задушава от национални интереси и индустриални амбиции в момент, когато континентът има нужда от точно обратното.