Европейската комисия ще постави "зелената" стомана в центъра на своята стратегия за реиндустриализация, в отговор на нарастващия натиск от страна на САЩ и Китай, пише Bloomberg.
На 25 февруари 2026 г. се очаква официалното представяне на Законодателния акт за ускоряване на индустрията — ключов елемент от стратегията "Чиста индустриална сделка", приета през февруари 2025 г., която отпуска над 100 милиарда евро за финансиране на нисковъглеродно производство в ЕС.
Новото законодателство въвежда задължителни изисквания за зелени обществени поръчки: най-малко 25% от стоманата, използвана в обществените поръчки и субсидии, трябва да бъде нисковъглеродна.
Стоманата ще се класифицира по емисии, генерирани в процеса на производство, а ключовите технологии за декарбонизация включват електродъгови пещи, използването на скрап и зелен водород. Подобни правила ще се прилагат и за алуминий и цимент — сектори, които заедно с металургията отговарят за над 6% от годишните парникови емисии на ЕС.
На индустриална среща в Антверпен преди седмица председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен разкритикува при обществени поръчки да се избират субсидирани чуждестранни продукти пред европейски алтернативи. "Твърде често нашият обществен сектор трябва да взема субсидираните чуждестранни продукти вместо висококачествените европейски алтернативи. Това е домашно създадена стойност, която оставяме на масата", заяви тя.
Обществените поръчки представляват около 14% от БВП на ЕС, като строителният сектор — където публичните разходи съставляват 31% от инвестициите, се очаква да усети най-голямото въздействие.
В подкрепа на по-амбициозни мерки, коалиция от 40 организации, координирана от Zero Emissions Platform и E3G, призова Комисията да разшири обхвата на законодателството, въвеждайки задължителни стандарти за нисковъглеродни продукти и инструменти за намаляване на финансовия риск с цел стимулиране на частното търсене.
Новите текстове ще засягнат и автомобилния сектор. Според проектодокумента електрическите, хибридните и водородните превозни средства, закупени чрез обществени поръчки, ще трябва да съдържат най-малко 70% локално произведени компоненти, за да се класират за държавна подкрепа.
Тази цифра все още е предмет на преговори, като Франция настоява за строги правила, докато Германия търси по-голяма гъвкавост предвид интеграцията на своите автопроизводители в глобалните вериги на доставки.
Мерките са пряко свързани с влизането в сила от януари 2026 г. на Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM), който повишава разходите за вноса на стомана с високи емисии.
Европейският парламент допълнително прие защитни мерки, включително намаляване на безмитните квоти за внос до 18,3 милиона тона годишно и 50% мито върху вноса над тази граница — стъпки, целящи да предотвратят деиндустриализацията на континента в условията на глобална конкуренция.
USD
CHF
EUR
GBP
