Застрашени ли са директните продажби на български мед

Пчеларските интервенции не удовлетворяват нуждите на сектора и трябва да бъдат ревизирани във вид, който да отговаря на новата политическа и икономическа ситуация, но след задълбочен анализ на нуждите на сектора. Това обявиха от Пчеларско сдружение Бургас в свое становище по повод отправено запитване от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.

Междувременно, включването на пчелния мед в обхвата на Закона за храните предизвиква сериозно безпокойство сред пчеларската общност. Според фермерите това решение е нецелесъобразно и може да доведе до редица проблеми за сектора.

"Пчелният мед по своята същност не е храна от животински произход. Затова поставянето му в проекта на Наредба за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от животински произход се възприема като груба грешка. Проектодокументът е на обществена консултация по реда на чл. 26 Ал. 1 от ЗНА и все още не е качен за обществено обсъждане. Но той, според пчеларите, не отчита спецификата на продукта и създава ненужни административни тежести, които ще засегнат най-вече малките и средните стопанства", подчертават от СНЦ Пчеларско сдружение Бургас, цитирани от Agri.bg.

Източник: БГНЕС

От организацията смятат, че най-логичното решение е изготвянето на отделна наредба към Закона за пчеларството. Така тя би обхванала всички пет пчелни продукта - мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Наличието на специален закон, който регулира този сектор, означава, че именно в него трябва да се разписват ключовите правила.

"Пчеларите не могат да бъдат третирани като оператори на храни по смисъла на Закона за храните. Законът не отчита цялостно спецификата на пчелните продукти и не отразява реалните обществени отношения в сектора."

Добивът на български пчелен мед намалява, цената му расте

Повечето производители на мед отчитат добив с минимум 1/3 надолу

Според представителите на Националния браншови пчеларски съюз текстовете, които засягат пчеларството, трябва да бъдат преработени изцяло, като "пчеларите трябва да имат пълна свобода да продават своята продукция".

Това включва директни продажби на крайни потребители, продажба на опаковчици и търговия в обекти на дребно, включително големи търговски вериги.

Основните въпроси, които пчеларите задават към държавата са дали действащото законодателство отговаря на европейските стандарти и какво е реалното място на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите на мед настояват за анализ на компрометирани проби мед във водещи европейски лаборатории и за яснота къде се позиционира България в този контекст. Друг важен въпрос, който търси своя отговор е какви са причините за нежеланието на пчеларите да кандидатстват по съществуващите интервенции.

Ограничения върху директните продажби удрят директно българските производители на мед

Голямо недоволство в сектора предизвиквва предложеното ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно. Според Националния браншови пчеларски съюз тази граница е необоснована, незаконосъобразна и не съответства на реалните производствени обеми.

Според данните от последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед. В различните райони добивите варират значително. Средният размер на стопанство е около 150 пчелни семейства. Това означава, че прагът от 2000 кг се достига още при около 100 семейства, което е под средното стопанство. По този начин се ограничава по-голямата част от производителите без ясна причина.

Що е то "първично обработен мед"?

Към момента липсва тълкуване на дефиниция за "първично обработен мед" и това оставя широко поле за различни тълкувания, като същевременно води до правна несигурност.

Пчеларите обръщат внимание и на факта, че в проекта на наредбата липсват изисквания към продукти, като мед във восъчна пита и мед с восъчна пита. Така тяхната продажба на практика става невъзможна. Подобна е ситуацията и с останалите пчелни продукти, описани в Закона за пчеларството. Това поставя под въпрос възможността за тяхната реализация.

Още един голям проблем, засягащ пчеларите, е спорът около забраната за продажба в търговските вериги. Според представителите на НБПС тя е незаконосъобразна и необоснована, защото в българското законодателство няма ясна дефиниция за "търговска верига". Магазините продават стоки на крайни потребители, както всеки търговски обект. Изключването на пчеларите от тази възможност ограничава пазара им и дава предимство на преработвателите и на вноса от чужбина, включително от далечен Китай.

Тонове фалшив мед удрят по бизнеса на българските производители

Пред Money.bg говори Сребрин Илиев - председател на Националния браншови пчеларски съюз (НБПС)

Представителите на сектора настояват, че първата и най-важна стъпка преди каквито и да е промени е изграждането на реална и обективна представа за състоянието на сектора. Едва след това, на база на достоверна информация, могат да бъдат формулирани ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на пчеларството с хоризонт до 2034 година.