Често виждаме реплики на известни модни и козметични марки - чанти, обувки, часовници, парфюми. Рядко обаче се замисляме, че това, което ядем, също може да бъде "фалшифицирано" заради високата си цена на производство или ограничения достъп до продукта. Като се свързва с експерти от различни сфери на хранително-вкусовата промишленост, Business Insider показва най-често фалшифицираните храни в света.
Кафе
Предвид все по-високата цена на кафето, не е изненада, че на пазара все по-често се появяват нискокачествени продукти, а в някои случаи са премесени със смлени жълъди, ечемик и пшеница. През годините дори са се срещали остатъци от дървени стърготини, изгорена хартия и царевица.
Високата му цена се дължи на влошаващите се климатични условия, както и от краткото време за обработка и обемът от суровини, които са нужни за производството - за един килограм кафе - 1500 плода. Стойността му се повишава допълнително от необходимостта голяма част от процеса да се извършва на ръка.
Имитацията на кафе е сложна за разпознаване заради трудното проследяване на произхода на продукта. За да са сигурни в качеството, потребителите могат да посещават само лицензирани продавачи и да изискват сертификат за произход.
Пармезан
Твърдото и ароматно сирене е неизменна част от италианската кухня. То се произвежда само в един регион на страната, наречен Емилия-Романя. Това е единственото място в света, където естествено виреят и трите бактерии, необходими за отличителния вкус на сиренето.
За производството му се използват висококачествени съставки, а процесът е дълъг и изисква стриктно спазване на рецептата. След това трябва да отлежи поне една година, за да се образуват аминокиселините, които придават по-силен вкус на сиренето - колкото по-дълго престоява, толкова по-ароматно е.
Така една пита може да струва над хиляда долара.
Източник: iStock
Тези италиански закони за производството на пармезан обаче не важат навсякъде. Така например в САЩ минималното време за зреене е десет месеца, а някои от производителите добавят оризово брашно или целулоза. През 2016 г. Bloomberg съобщава, че 100% пармезанът Great Value на Walmart има 7,8% целулоза - почти двойно повече от препоръчителния лимит. Заведени са около 50 дела за подвеждащи етикети, но всички биват отхвърлени.
Според Business Insider печалбата на компании, които използват подобни практики, възлиза на 2 милиарда долара годишно. Ироничното в случая е, че понякога оригиналът е по-евтин от някои от фалшивите версии.
Ванилия
Друг любим продукт, използван почти винаги в сладкарската индустрия. Въпреки това, експертите смятат, че едва 1% от всички ванилови продукти в света са истински.
Източник: iStock
Повечето от тях идват от Мадагаскар, където фермерите опрашват орхидеите на ръка. Зърната се варят и сушат на слънце в преработвателно съоръжение. Работниците масажират ръчно всяка шушулка, за да освободят химикала ванилин. След това зърната се накисват в смес от алкохол и вода, за да се получи екстрактът. Това прави отглеждането ѝ трудоемко и скъпо.
Имитациите използват лабораторно произведен ванилин. Той се извлича от петрол или от съединения в карамфилово масло и дървесина. Макар в повечето страни да е законно, някой път може да доведе до опасни последствия. Пример за това е случаят с мексиканската ванилия през 2008 година, когато компания е извличала екстракт от дървото тонка. В последствие се оказва, че консумирането му е опасно за хора, приемащи лекарства за разреждане на кръвта.
В някои случаи на етикета на имитиращите продукти е написано "естествен аромат" в списъка със съставки, което може да подскаже за ниското му качество.
Източник: iStock
Мед
Народното разбиране гласи, че най-истинският мед, който можем да намерим, се продава на сергия отстрани на пътя. Въпреки това, трудно можем да си представим, че една трета от меда на световния пазар, е фалшив. Обикновено се прави от царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза и други евтини сиропи като глюкозен, оризов, тръстиков или бобен.
Според експертите най-големят производител на такъв имитиращ продукт е Китай. Най-често на етикетите е представен като смес. Пчеларите споделят, че дори да липсват изкуствено добавени съставки, самата обработка на меда променя свойствата на продукта. Поради тази причина препоръчват закупуването му от местен производител, дори да е на по-висока цена.
Източник: iStock
Зехтин
Зехтинът extra virgin е едно от най-скъпите масла за готвене в света, което предполага и честото му фалшифициране. В повечето случаи това се случва с добавянето на по-нискокачествено масло - соево или растително.
Високата му цена е резултат на скъпата му преработка, която включва студено пресоване без химикали.
Експертите препоръчват потребителите да купуват зехтин, на чийто етикет изрично е отбелязано, че е extra virgin. Съмнително ниската цена също е индикатор за нискокачествен продукт. Датата на пресоване е важна, като е хубаво да се избягва, ако е произведен преди повече от две години, защото вкусът му се губи.
Хайвер
Като един от най-скъпите продукти, които се свързват с луксозен начин на живот, не е изненада, че хайверът е сред най-често имитираните продукти в света. Така например яйцата от белуга могат да достигнат 24 хиляди долара за килограм.
Източник: iStock
Висококачественият хайвер се прави от яйцата на есетрови риби. Освен че са застрашени, са необходими 10 години, преди есетрата да е готова за добив. Процесът също е трудоемък заради опасността от спукване на яйцата.
"Фалшивият" хайвер всъщност се прави от яйцата на други, по-евтини риби. Най-лесният начин за проверка е чрез гореща вода - истинският ще се втвърди в гореща вода, докато протеините се готвят, а имитацията ще се разтвори.
Източник: iStock
Шафран
Тази все по популярна подправка сред гурме готвачите се добива от близълцата на специален вид минзухар. Отглеждането му трае две години, а процесът на добиването му се извършва на ръка. Неслучайно това растение е именувано "червено злато" - за направата на един килограм от подправката са нужни 150 хиляди цвята, което прави цената му 3 хиляди долара.
Имитациите на подправката съдържат сено, конски косми, кокосови нишки и корени. Властите в Кашмир създават орган, който да контролира производството и да удостоверява качеството на продукта.
Фалшивият шафран може да се познае и чрез тест с вода - той отделя жълт пигмент много по-бързо, отколкото оригиналният. Индикатор е и бързото му разпадане, когато е в течността.
Трюфели
Напоследък в по-скъпите ресторанти все по-често се появява съставката "трюфел масло". Разбира се, цената му зависи от вида на гъбата. Според проверката, която направихме, цените варират между 40 и 1200 лева за 100 гр.
Истинските трюфели са скъпи и рядко срещани, защото се нуждаят от специфични условия, за да растат. В днешно време 80% от консумираните черни трюфели са култивирани. Въпреки това, за отглеждането им са необходими шест години, което също повишава цената им, а опитите за култивиране на белите, които са и най-скъпи, са неуспешни.
Източник: iStock
Това прави цената на истинското масло от трюфел висока. Поради тази причина на пазара има много имитиращи продукти, които заблуждават купувачите. Обикновено те са просто зехтин или слънчогледово олио с нотка на съединението дитиопентан. То се синтезира от петрол, което повдига въпроси за безопасната му консумация.
Кленов сироп
Според експерти за производството само на една кана от сладката кехлибарена течност са нужни 40 галона (около 150 литра) непреработен кленов сироп. Това прави цената на оригиналния шест пъти над тази на имитацията. В повечето случаи тя съдържа царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза, карамелен оцветител и добавени ароматизанти.
Въпреки че не е оригинален, той не представлява опасност за здравето. Купувачите могат да го познаят по изрази като "сироп за палачинки" или "трапезен сироп". Консистенцията им също е различна, като имитацията е по-гъста.
Уасаби
Любителите на лютото несъмнено ядат сушито си с познатата зелена паста. Смята се обаче, че едва 1% от американското уасаби и дори 5% от японското е истинско. По-голямата част от продуктите на пазара всъщност са смес от хрян, подсладител и хранително нишесте. То отново не причинява вреди за организма, но не представя оригиналния вкус.
Истинската рецепта всъщност съдържа евтини зеленчуци като хрян, зеле или броколи. Високата му стойност е резултат от специфичните условия, на които се отглежда японският хрян. Той расте естествено покрай японски планински извори, където температурите са меки и има достатъчно сянка и чакълеста почва.
Източник: iStock
Макар някои компании като английската Wasabi да са пресъздали условията, все още са необходими 18 месеца, преди растението да е готово за прибиране на реколтата на ръка. Този процес също изисква време и усилия, обяснява един от фермерите. Голямото търсене на продукта също допринася за високата стойност на уасабито. Възможно е цената му да достигне 319 долара за килограм.
В крайна сметка се оказва, че оригиналното уасаби далеч не е толкова пикантно, колкото това, което сервират със сушито в близкия ресторант.
Говеждо месо Wagyu
Преведено от японски, Wagyu означава "японска крава". Най-популярното сред тях е от района Кобе. Високата му цена се дължи на специфичния начин на отглеждане, който включва масажиране на животните и специална диета от ориз и царевица. В резултат на това се образуват шарки, които наподобяват мрамор. Японските власти следят стриктно за спазването на правилата за отглеждане.
Източник: iStock
Към 2019 година килограм от Wagyu се продава за 200 долара, а цялата крава може да достигне 30 хиляди - десет пъти повече от тази на известната порода Black Angus.
Производството не отговаря на търсенето, което води до кръстосването на оригиналната порода с по-големи и издръжливи.
Истинското Wagyu може да се разпознае по равномерно разпределената мраморна шарка. Освен това рядко се сервира с костта, а крехката му структура прави оформянето на бургери трудно.
В някои страни имитацията на храни е законна, ако на етикета изрично е упоменато, че това не е оригинален продукт. В други пък е забранено поставянето на снимка на истинската съставка на опаковката. Въпреки това, някой път последиците могат да бъдат неприятни, като дори могат да доведат до здравословни проблеми (например ако продуктът съдържа лекарства или алергена съставка, без да са упоменати).
Друг проблем е влиянието им върху цените на пазара, което вреди на производителите, които предлагат оригинален продукт. Според експерт измамната хранителна индустрия в световен мащаб струва 40 милиарда долара. Само през 2022 година Европол е разкрила 40 организирани престъпни групи за имитиращи хранителни продукти.
USD
CHF
EUR
GBP
