Париж, Рим, Лондон, Мароко... едни от най-известните дестинации в света посрещат милиони посетители всяка година. В някои региони дори въвеждат туристически такси, затварят забележителности и ограничават броя на квартирите за краткосрочен наем, за да намалят интереса на чужденците и да осигурят спокойствието на местните. Оказва се обаче, че най-известните страни сред туристите далеч не са толкова зависими от сектора.
Според данни на ООН туристическият сектор осигурява най-голям процент от БВП в малките островни държави. Първа в класацията е Андора със 71,8%, а след нея са Аруба и Макао с резултати около 70%. Не е изненада, че известни дестинации като Малдивите и Сейшелските острови също са сред първите десет.
Източник: iStock
Докато в някои случаи (като първите две страни) приходите са под 3 милиарда долара, то в Макао и Малдивите достигат стойности съответно 34,6 и 48 милиарда, показват графиките на Visual Capitalist. Освен че природните условия са благоприятни за подобен тип дейност, туризмът бързо генерира чуждестранни приходи и валути, осигурява работни места в други свързани сектори в сферата на обслужването и инвестиции в инфраструктурата.
На другия полюс са големите икономики като САЩ (0,7%), Китай (0,3%) и Русия (0,4%), които разчитат както на производството и технологичния сектор, така и на вътрешното потребление. Притеснителни резултати показват Испания с 6,2%, Мароко с 9,2% и ОАЕ с над 10%. Сравнително нисък остава процентът на Италия (2,5%), Франция и Великобритания (2,4%), въпреки популярността си сред туристите.
България се нарежда на 57-мо място с 4,2% от 11 милиарда долара приходи. Едва 1,5% от БВП на Румъния пък идва от туризъм, а в Сърбия и Северна Македония - съответно 3,7% и 4%. Докато делът на сектора в Турция (4,4%) все още е в нискорисковите стойности според експертите, то в Хърватия (17,4%), Черна гора (19,4%) и Албания (20%) той достига притеснителни нива.
Зависимостта води до рискове
Рисковете, които разкрива силната зависимост на държавите от туризма, станаха най-видими по време на пандемията. Хората останаха затворени не само в пределите на страните и градовете си, но и в домовете си. Голяма част от сектора остана "на пауза", а хиляди хора - без работа. Освен че приходите от туризъм намаляха значително, държавите и дори ЕС отделиха средства за компенсиране на бизнеса.
Друг минус на свръхтуризма е ролята му в покачването на цените на наемите. Много европейски държави се оплакват от бум на частните апартаменти и къщи за краткосрочен наем, за сметка на квартирите. Това доведе до увеличаване на цените и невъзможност на местните да си позволят дом, особено сред по-младото население. В резултат на това Испания предприе мерки за намаляване на броя на квартирите на Airbnb.
Източник: iStock
Екологичното му въздействие - увеличаване на въглеродния отпечатък, замърсяването и дори горските пожари, също е сред негативите.
Според експертите, за да намалят тези рискови фактори, много държави с подобни икономики се опитват да диверсифицират приходите си. За водещите страни в списъка това изглежда по-трудно заради ограничените природни и човешки ресурси, но за балканските държави по-ниските стойности са постижими с инвестиции в производството, например.
USD
CHF
GBP
