Когато по-рано този месец американски и израелски бомби поразиха петролни инсталации край Техеран, над иранската столица се появиха черни облаци дим. Местните жители се оплакваха от парещи очи и болки в гърлото, а валящият киселинен дъжд породи тревожен въпрос: ако замърсеният дъжд достигне язовирите, откъде ще дойде питейната вода?
"По-голямата част от водата в Техеран идва от язовири. Ако те се замърсят, какво следва?" попита иранска активистка пред "Гардиън".
Източник: EPA/БГНЕС
Това не е хипотетичен сценарий. Иран навлезе в тази война вече на ръба на водна криза — и сега конфликтът заплашва да превърне хроничен проблем в хуманитарна катастрофа.
Десетилетия на лошо управление
Страната е с най-слабите валежи от 56 години насам, но климатът е само част от историята. Иранският режим десетилетия наред е експлоатирал безжалостно водните си ресурси — с агресивно строителство на язовири, изчерпване на подпочвените води, пресушаване на ключови вододайни зони.
Строителството е поверено основно на "Шепсад" — дружество на Иранската революционна гвардия, чиито приоритети са по-скоро политически, отколкото инженерни. Резултатът е система, която се движи от сметки за власт, а не от рационалното управление на водата.
Източник: GettyImages
Основният язовир, захранващ Техеран — "Амир Кабир", на 63 километра северно от столицата беше пълен едва до 8-9 процента в края на миналата година. Деветнадесет други язовира в страната бяха практически празни.
Водоснабдяването в големите градове е непредсказуемо заради постоянни прекусвания. Нощем налягането в мрежата се намалява умишлено, за да се ограничат загубите от течове.
Служители се оплакват, че вода тече само докато са на работа. В последните масови протести из цялата страна искането за вода беше сред водещите.
Източник: GettyImages
Ситуацията е толкова критична, че миналата есен официални лица обсъждаха преместването на столицата по-близо до морето, за да може тя да се водоснабдява чрез обезсоляване.
Когато инфраструктурата стане мишена
Именно в тази обстановка войната нанася нов удар. На 8 март ирански дрон атакува голям завод за преработка на морска вода в Бахрейн. Иран от своя страна обвини американски сили, че са бомбардирали аналогична инсталация на остров Кешем в Персийския залив, отрязвайки водоснабдяването на 33 ирански села. Вашингтон отрича.
Атаките срещу водна инфраструктура са юридически спорни — Женевската конвенция изрично защитава питейните водоснабдителни съоръжения в зони на конфликт, а всеки доказан нападател рискува да бъде обвинен в военно престъпление.
Затова и ударите рядко са директни: много по-лесно е да се унищожи електроцентралата, захранваща завода. Точно това се случи с Кувейт по времето на войната в Залива през 1991 г., когато Саддам Хюсейн заля Персийския залив с нефт, парализирайки обезсоляващите инсталации и принуждавайки страната да транспортира вода с камиони от Турция.
За нормализирането на ситуацията тогава бяха необходими близо десет години.
Двете страни на Залива
Арабските монархии на западния бряг на Персийския залив имат буфер: в Близкия изток работят 5000 обезсоляващи завода, произвеждащи 42 процента от световния капацитет на опресняване на морска вода.
Осем от десетте най-големи такива в света се намират в региона. Рияд покрива практически всички нужди на жителите си с опреснена вода.
Източник: GettyImages
Иран, разчитащ основно на повърхностни и подпочвени води и на мрежа от застаряващи язовири, не разполага с такъв резервен вариант. При 90 милиона жители и напълно компрометирани водни резерви последствията от системен срив биха били катастрофални.
Затова и даже бомбите да спрат, водната криза в Иран няма да изчезне заедно с тях. Тя ще продължава — тихо, невидимо и без примирие.
USD
CHF
EUR
GBP
