Европейската индустрия навлиза в нова фаза на конкуренция с Китай, според анализатори от базирания във Вашингтон Институт за международни финанси (IIF). Докато в началото на 2000-те години китайският износ измества европейските производители предимно в сегмента на нискобюджетните потребителски стоки, сега натискът се измества към високотехнологичните сектори.
Слабото вътрешно търсене в Китай и едновременният растеж на производствения капацитет тласкат китайските компании да разширяват износа си към Европа, докато търсенето на европейско промишлено оборудване в самия Китай намалява.
Икономическите отношения между Китай и Европейския съюз навлязоха в нова фаза, според нов доклад на IIF. Авторите го наричат "втори китайски шок". Първият е регистриран през 2000-те години и е свързан с приток на нискобюджетни потребителски стоки на европейския пазар, докато настоящата фаза се характеризира със засилена конкуренция между двете икономики във високотехнологичните сектори.
Натискът от Китай се засилва, отчасти поради слабото вътрешно търсене в страната. Китайският пазар не е в състояние да абсорбира нарастващото производство и излишните обеми стоки се изнасят към други страни. Европа, с големия си и като цяло отворен пазар, е една от основните дестинации за подобен износ. Заради политиката на Пекин за заместване на вноса, както и поради проблемите с вътрешното потребление, интересът към европейско оборудване продължава да намалява.
Дисбалансът се отразява и в търговската статистика. Износът на Китай за ЕС продължава да расте и вече е достигнал рекордни нива, докато вносът от Европа остава под нивата, наблюдавани в началото на десетилетието.
Междувременно доставките от други страни (предимно с развиващи се пазари) за Китай нарастват, което показва структурна промяна - Китай става по-малко зависим от ЕС, тъй като може да произвежда продукти със сравнимо качество.
Анализаторите от американския институт посочват, че структурата на китайския износ все повече наподобява тази на Европа. Експортният потенциал на Китай, подобно на този на Германия, се формира основно от автомобили, машини, слънчеви панели и други продукти, свързани с климата. Уязвимостта на европейската индустрия се засилва допълнително от вътрешните проблеми. Високите производствени разходи и нестабилните цени на енергоносителите усложняват привличането на чуждестранен капитал и забавят модернизацията на предприятията.
Специално внимание в доклада се отделя на китайските инвестиции в икономиката на ЕС. Въпреки че делът на страната с втората по големина икономика в света в общите европейски преки чуждестранни инвестиции е само едва 1%, в някои държави-членки на ЕС, като Унгария, този показател е много по-висок.
Това е една от причините, поради които приемането на каквито и да е мерки за защита на европейския пазар изглежда трудно - всъщност те се препоръчват само страните, които са пряко изправени пред конкуренция от китайски производители. Държавите, в които китайските компании вече са интегрирани в производствените вериги или са значителни инвеститори, са склонни да заемат по-предпазлива позиция.
USD
CHF
EUR
GBP
