Доц. д-р инж. Иван Митев ръководи Българската минно-геоложка камара като изпълнителен директор от януари 2018 г. Завършил е инженерна геология и има докторска степен, специализирана в подземното строителство. В момента е доцент в катедра "Подземно строителство" на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски".
Доц. Митев, какъв е приносът на минно-добивната промишленост за българската икономика?
Минерално-суровинната промишленост е стратегически отрасъл за икономиката, осигурявайки ресурсна обезпеченост за редица базови индустрии като енергетика, металургия, машиностроене, химическа промишленост, електроника и електротехника. Тя играе и съществена роля в зеления преход чрез добива на критични и стратегически суровини, необходими за развитието на устойчиви технологии, енергийната ефективност и декарбонизацията.
Без тези критично важни суровини съвременната икономика и обществото не биха могли да функционират, тъй като те са основен компонент в производството на редица устройства и продукти от съществена важност. България е сред водещите държави в добива на мед - суровина, определена като критична за ЕС поради високата си икономическа значимост и риск от нарушения в доставките.
Колко на брой към момента са служителите й? Бихте ли споделили малко статистика за заплатите в сектора?
Минната индустрия в България генерира до 5% от БВП и осигурява между 40% и 60% от енергийното производство на страната на база твърди горива. Секторът осигурява над 120 000 преки и непреки работни места и е сред водещите по ниво на заплащане. Средната месечна заплата в индустрията надвишава 3 000 лв. за 2024 г., като всяка година нараства средно с 10%.
Компаниите в бранша са сред най-социално отговорните, инвестирайки значителни средства в обучения и социални придобивки за своите служители. Минният сектор има ключово значение и за развитието на регионите. Той създава работни места, генерира високи приходи за местните бюджети и подпомага свързаните индустрии. Социалното въздействие на минния бизнес е значително благодарение на инвестиции в инфраструктура, подобряване на жизнения стандарт и подкрепа за обществено значими проекти.
Ярки примери за това са населените места с традиции в добивната индустрия като Панагюрище, Етрополе, Челопеч, Мадан и Златоград.
Наскоро станаха ясни два законопроекта, касаещи Вашите членове. За работниците, наближаващи пенсионна възраст и за създаването на държавно дружество за възстановяване и укрепване на нарушени от дейността терени. Какво е мнението Ви за тях и потенциалното им приложение, в случай че бъдат приети?
В момента се намираме в предварителен етап на съгласуване на законопроектите, като започна съвместната работа между Министерството на енергетиката и социалните партньори. За целта бяха създадени две работни групи, които ще разглеждат текстовете от двата отделни законопроекта.
Законопроектът за възстановяване и укрепване на нарушени терени поради минната дейност е с по-спешен характер, тъй като засяга осигуряването на механизъм за финансиране на дейности по възстановяване и рекултивация в комплекса "Марица-изток". За да се използват европейските средства за тази цел, е необходимо да се създаде устойчив модел за финансиране, който да не се възприеме като пряка държавна помощ за въглищните компании, тъй като това би възпрепятствало одобрението на средствата от Европейската комисия.
Относно законопроекта за ранното пенсиониране, ситуацията е по-сложна. Първоначално трябва да се определят дейностите извън основния процес на добив на въглища, в които ще бъдат ангажирани служителите от дружеството. След това трябва да се анализира обхватът на мярката, тоест колко хора ще засегне.
С оглед на глобалните и национални тенденции, осигуряването на средства за рекултивация на терени става все по-важно. Въпросът дали това ще стане чрез законопроекта или чрез други механизми ще бъде разгледан и обсъден в работните групи.
Що се отнася до планирания законопроект за удължен платен отпуск за работещите, които имат до 5 години до пенсионна възраст, това е много по-комплексен въпрос. Тук факторите са свързани с цялостната дейност на комплекса, визията за функционирането му поне до 2038 г., както и с необходимите действия при възстановяването на терените и броя на хората, които ще бъдат ангажирани.
USD
CHF
EUR
GBP
